Шрӣмад бха̄гаватам 2.5.17
Текст
кӯт̣а-стхася̄кхила̄тманах̣
ср̣джям̇ ср̣джа̄ми ср̣ш̣т̣о 'хам
ӣкш̣аяива̄бхичодитах̣
Дума по дума
тася – неговия; апи – несъмнено; драш̣т̣ух̣ – на наблюдаващия; ӣшася – на повелителя; кӯт̣а-стхася – на този, който управлява интелигентността на всеки; акхила-а̄тманах̣ – на Свръхдушата; ср̣джям – това, което вече е създадено; ср̣джа̄ми – аз проявявам; ср̣ш̣т̣ах̣ – създадено; ахам – аз; ӣкш̣ая̄ – от погледа върху; ева – точно; абхичодитах̣ – вдъхновен от него.
Превод
Вдъхновен от него, под наблюдението на всепроникващата Свръхдуша аз само проявявам това, което Той (На̄ра̄ян̣а) вече е създал. Самият аз също съм създаден от него.
Пояснение
Дори Брахма̄, създателят на вселената, признава, че не е истинският творец, а само е вдъхновен от Бог На̄ра̄ян̣а, под чието ръководство създава всички неща, които Той, Свръхдушата у всички живи същества, вече е създал. Дори най-великият авторитет във вселената признава, че у живите същества се намират две същности – индивидуалната душа и Свръхдушата. Свръхдушата е Върховният Бог, Божествената Личност, а индивидуалната душа е вечен слуга на Бога. Богът вдъхновява индивидуалната душа да сътвори това, което Той вече е създал, и по милостта му този, който открива нещо в материалния свят, заслужава славата на негов първооткривател. Казва се, че западното полукълбо е открито от Колумб, но откритата от Колумб земя не е създадена от Колумб. Тази необятна част от сушата е създадена от всемогъщия Бог, а Колумб, благодарение на това че в миналото си е служил на Бога, е благословен с преимуществото да открие Америка. Без разрешението на Бога никой не може да сътвори нищо, защото всеки твори в пределите на способностите, с които го дарява Богът в зависимост от желанието на човека да му служи. Следователно човек доброволно трябва да служи на Бога – тогава Богът ще го дари със сили според степента, в която той се е отдал в лотосовите му нозе. Брахма̄ е велик предан на Бога, затова Богът го упълномощил, или вдъхновил да сътвори вселената, която виждаме пред нас. А на бойното поле Курукш̣етра Богът вдъхновил Арджуна да се сражава, като му казал:
джитва̄ шатрӯн бхун̇кш̣ва ра̄джям̇ самр̣ддхам
маяиваите нихата̄х̣ пӯрвам ева
нимитта-ма̄трам̇ бхава савяса̄чин
(Бхагавад-гӣта̄, 11.33)
Битката при Курукш̣етра, както и всяка друга битка, която е ставала някога, е могла да се осъществи само по волята на Бога. Никой не може да извършва такова масово изтребление без Божието разрешение. Хората на Дурьодхана поругали честта на Драупадӣ, великата предана на Кр̣ш̣н̣а, и тя започнала да се моли на Бога и на всички мълчаливи свидетели на нечуваното оскърбление. След това Богът посъветвал Арджуна да се сражава и да се прослави – дори ако Арджуна откажел, по волята на Бога Дурьодхана и съюзниците му пак щели да бъдат убити. Затова Богът посъветвал Арджуна да стане негово оръдие и да се покрие със слава, като убие Бхӣш̣ма, Карн̣а и другите великите пълководци.
Във ведическите писания, например в Кат̣ха Упаниш̣ад, Богът е наречен сарва-бхӯта-антара̄тма̄, т.е. Божествената Личност, която се намира в тялото на всеки и направлява дейностите на този, който му се е отдал. Тези, които не са се отдали, попадат под властта на материалната природа (бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄). Те са свободни да действат на собствена отговорност и след това да изстрадват последиците от дейността си. Предани като Брахма̄ и Арджуна никога не действат самоволно. Понеже са напълно отдадени души, те винаги изчакват Богът да им даде знак; затова се заемат с начинания, които в очите на обикновените хора изглеждат невероятни. Едно от имената на Бога е Урукрама – този, чиито дейности са необикновени и са отвъд представите на живото същество. Понякога действията на неговите предани също изглеждат удивителни, защото са ръководени от Бога. Като се започне от Брахма̄, живото същество, което притежава най-висшата интелигентност във вселената, и се стигне до мъничката мравка, интелигентността на всички живи същества е управлявана от Бога в положението му на трансцендентален свидетел на всички деяния. Интелигентните хора, които могат да анализират психическите процеси на мисленето, усещането и желаенето, чувстват неуловимото присъствие на Бога.