Шрӣмад бха̄гаватам 2.4.8
Текст
харер адбхута-карман̣ах̣
дурвибха̄вям ива̄бха̄ти
кавибхиш ча̄пи чеш̣т̣итам
Дума по дума
нӯнам – все още недостатъчни; бхагаватах̣ – на Божествената Личност; брахман – о, учени бра̄хман̣е; харех̣ – на Бога; адбхута – необикновени; карман̣ах̣ – този, който действа; дурвибха̄вям – неразбираеми; ива – ето така; а̄бха̄ти – изглежда; кавибхих̣ – дори за много образованите; ча – също; апи – въпреки; чеш̣т̣итам – усилия за.
Превод
О, учени бра̄хман̣е, трансценденталните дейности на Бога са много удивителни и изглеждат неразбираеми, защото дори след големи усилия познавачите на Ведите не успяха да вникнат в тях.
Пояснение
Действията на Върховния Бог дори за сътворяването само на тази вселена са удивителни и неразбираеми. А съществуват още безброй вселени, които, взети заедно, съставляват сътворения материален свят. Но материалният свят е само една част от цялото творение. Материалният свят е само частица (ека̄м̇шена стхито джагат). Ако приемем, че материалният свят е проявление на една част от енергията на Бога, останалите три части са ваикун̣т̣ха-джагат – духовният свят, който в Бхагавад-гӣта̄ е описан като мад-дха̄ма или сана̄тана-дха̄ма, вечен свят. В предишната шлока се каза, че Богът твори и след това слага край на творението. Това се отнася само за материалния свят, защото светът Вайкун̣т̣ха, който представлява другата, по-голямата част от творението му, не подлежи нито на създаване, нито на унищожаване. Иначе Вайкун̣т̣ха-дха̄ма нямаше да се нарича вечна. Богът съществува заедно с дха̄ма; неговото вечно име, качества, забавления, обкръжение и личност са проявление на различните му енергии и експанзии. Той се нарича ана̄ди – „този, който няма създател“, и а̄ди – „източникът на всичко“. Поради несъвършения си начин на мислене ние смятаме, че Богът също е сътворен, но Веда̄нта казва, че Той не е сътворен. Нещо повече, всичко останало е създадено от него (на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т). Тези въпроси дават на обикновения човек прекрасна възможност за размисъл. Те остават непонятни дори за великите учени, които предлагат най-различни противоречиви теории. Учените не познават напълно дори тази вселена, която е само малка, незначителна част от творението на Бога; не знаят докъде се простират границите на космоса, колко звезди и планети има в него, нито какви са конкретните условия върху всяка от безбройните планети. Съвременните учени нямат достатъчно информация за тези неща. Някои твърдят, че планетите, пръснати из космоса, наброяват сто милиона. В едно съобщение от Москва от 21.02.1960 г. се предава следното:
„Известният съветски астроном проф. Борис Воронцов-Велияминов твърди, че във вселената съществуват безброй планети, населявани от разумни същества.
Възможно е на тези планети да процъфтява живот, подобен на живота на Земята.
Николай Жиров, доктор по химия, който се занимава с проблема за атмосферата на другите планети, изтъква, че организмът на един марсианец би могъл да е много добре приспособен към условията за живот на Марс благодарение на ниската си телесна температура.
Той твърди, че газовият състав на атмосферата на Марс е напълно подходящ за съществуването на организми, които са се приспособили към него“.
Способността за приспособяване на организмите към условията на различните планети е описана в Брахма сам̇хита̄ като вибхӯти-бхиннам. Това означава, че всяка една от безбройните планети във вселената притежава конкретен вид атмосфера и на планетите с по-благоприятна атмосфера живите същества са по-напреднали в областта на науката и технологиите. Вибхӯти означава „специфично могъщество“, а бхиннам означава „разнообразен“. Учените, които се опитват да изследват външното пространство и да достигнат другите планети с механични средства, са длъжни да знаят, че организмите, които са се приспособили към земната атмосфера, не могат да просъществуват в атмосферата на други планети. (Вж. Лесно пътуване до други планети) Следователно както казва Бхагавад-гӣта̄ (9.25), преди да отиде на друга планета, човек трябва да се подготви за това, като се избави от сегашното си тяло:
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м
„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“.
Думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за проявите на съзидателната енергия на Бога показват, че той знаел всичко за процеса на сътворението. Тогава защо все пак питал Шукадева Госва̄мӣ за тези неща? – Като велик император, потомък на Па̄н̣д̣авите и велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит знаел доста неща за сътворението на света, но това знание не било достатъчно. Затова той казал, че дори големите познавачи на Ведите не могат да обяснят сътворението въпреки огромните си усилия. Богът е безкраен, дейностите му също са неразгадаеми. С ограничените си познания и несъвършените си сетива живите същества, та дори и самият Брахма̄джӣ, най-извисеното и съвършено живо същество във вселената, никога няма да опознаят безкрайното. Ние можем да научим нещо за безкрайното, ако то е обяснено от самото безкрайно, както направил Богът чрез неповторимите си слова в Бхагавад-гӣта̄. Можем да получим знание до известна степен и от себепознали се души като Шукадева Госва̄мӣ, който пък получил знание от Вя̄садева, ученика на На̄рада. Съвършеното знание се предава единствено по веригата на ученическата последователност, а не чрез някакъв вид експериментиране, все едно дали древно или съвременно.