Шрӣмад бха̄гаватам 2.3.23
Текст
на джа̄ту мартьо 'бхилабхета яс ту
шрӣ-виш̣н̣у-падя̄ мануджас тулася̄х̣
швасан̃ чхаво яс ту на веда гандхам
Дума по дума
джӣван – живеейки; шавах̣ – труп; бха̄гавата-ан̇гхри-рен̣ум – прахът от краката на чист предан; на – не; джа̄ту – никога; мартях̣ – смъртен; абхилабхета – получил; ях̣ – човек; ту – но; шрӣ – с богатство; виш̣н̣у-падя̄х̣ – на лотосовите нозе на Виш̣н̣у; ману-джах̣ – потомък на Ману (човек); тулася̄х̣ – листата на дървото туласӣ; швасан – дишайки; шавах̣ – труп; ях̣ – който; ту – но; на веда – никога не е усетил; гандхам – благоухание.
Превод
Човекът, който никога не е поръсвал главата си с прах от краката на чист предан на Бога, е мъртво тяло. Този, който никога не е вдъхвал благоуханието на листенцата туласӣ по лотосовите нозе на Бога, също е мъртво тяло, макар че още диша.
Пояснение
Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура мъртвецът, който диша, е призрак. Когато човек умре, го наричат мъртъв, но когато се появи отново, този път във фино тяло, невидимо за сегашното ни зрение, това мъртво тяло се нарича дух, или призрак. Духовете са много зли същества, които постоянно плашат другите. По същия начин неотдадените, които не почитат чистите предани и мӯртите на Виш̣н̣у в храмовете, приличат на духове, защото използват всяка възможност да създават неприятности на преданите. Богът не приема нищо от такива нечисти духове. Една известна поговорка гласи, че човек трябва да обикне първо кучето на любимата си и чак тогава да ѝ се обясни в любов. Равнището на чистата преданост се постига чрез искрено служене на чист предан на Бога. Следователно първото условие за извършване на предано служене е човек да стане слуга на чист предан, а това условие може да се изпълни, когато той „приеме праха от лотосовите нозе на чист предан, който на свой ред е служил на друг чист предан“. Това е пътят на ученическата последователност от чисти предани (парампара̄).
Веднъж Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а попитал великия светец Джад̣а Бхарата как е постигнал равнището на освобождението, парамахам̇са, и получил следния отговор (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.12.12):
на чеджяя̄ нирвапан̣а̄д гр̣ха̄д ва̄
на ччхандаса̄ наива джала̄гни-сӯряир
вина̄ махат-па̄да-раджо-'бхиш̣екам
„О, царю Рахӯган̣а, парамахам̇са, съвършеното равнище в преданото служене, не може да се постигне, ако човек не е благословен от праха от нозете на велики предани. То не може да се постигне чрез тапася (отречение) или чрез ведическия процес на обожание, чрез приемане на живот в отречение или чрез изпълняване на семейните задължения, чрез пеене на ведически химни или чрез самоналожени изтезания под палещото слънце, в ледената вода или пред буйния огън“.
С други думи, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е собственост на своите чисти и неотклонни предани, затова само предани могат да дадат Кр̣ш̣н̣а на друг предан. Човек не може да постигне Кр̣ш̣н̣а, като се обърне направо към него. Затова Бог Чайтаня нарича себе си: гопӣ-бхартух̣ пада-камалайор да̄са-да̄са̄нуда̄сах̣ – „най-покорен слуга на слугите на Бога, който се грижи за гопӣте, девойките на Вр̣нда̄вана“. Затова чистият предан никога не се обръща направо към Бога, а се опитва да удовлетвори слугата на слугите на Бога. По този начин той удовлетворява самия Бог и може да усети вкуса на листенцата от туласӣ по лотосовите му нозе. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че човек не може да открие Бога, като стане велик познавач на ведическата литература, но много лесно може да го постигне с помощта на негов чист предан. Във Вр̣нда̄вана всички чисти предани се молят за милостта на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, енергия на удоволствието на Бог Кр̣ш̣н̣а. Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е милостивото женско начало от върховното цяло, съвършено въплъщение на качествата, присъщи на женската природа. Искрените предани много бързо могат да заслужат милостта на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ; а ако Тя се застъпи за предания пред Бог Кр̣ш̣н̣а, Богът веднага го приема в обкръжението си. Оттук следва, че човек трябва да се стреми повече към милостта на преданите, отколкото направо към милостта на Бога. Ако постъпи така, благодарение на добрата воля на преданите у него ще се пробуди естественият стремеж да служи на Бога.