Шрӣмад бха̄гаватам 1.9.24
Текст
калеварам̇ я̄вад идам̇ хиномй ахам
прасанна-ха̄са̄рун̣а-лочанолласан-
мукха̄мбуджо дхя̄на-патхаш чатур-бхуджах̣
Дума по дума
сах̣ – Той; дева-девах̣ – Върховният Бог на боговете; бхагава̄н – Божествената Личност; пратӣкш̣ата̄м – нека милостиво да почака; калеварам – тяло; я̄ват – докато; идам – това (материално тяло); хиноми – напускам; ахам – аз; прасанна – радостен; ха̄са – усмихнат; арун̣а-лочана – очи, червени като утринното слънце; улласат – великолепно украсено; мукха-амбуджах̣ – лицето му, подобно на лотосов цвят; дхя̄на-патхах̣ – на пътя на моята медитация; чатур-бхуджах̣ – четириръката форма на На̄ра̄ян̣а (която обожавал Бхӣш̣мадева).
Превод
Нека моят четирирък Бог, чието великолепно украсено лотосово лице се усмихва и чиито очи са червени като изгряващото слънце, милостиво изчака мига, когато ще напусна материалното си тяло.
Пояснение
Бхӣш̣мадева знаел добре, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалният На̄ра̄ян̣а. Формата на Бога, която той обожавал, била четириръкият На̄ра̄ян̣а, но той знаел, че четириръкият На̄ра̄ян̣а е пълна експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а. По заобиколен начин Бхӣш̣мадева изразил желанието си Бог Кр̣ш̣н̣а да се появи в образа си на четириръкия На̄ра̄ян̣а. Един ваиш̣н̣ава винаги е много смирен във взаимоотношенията си. Макар че нямало никакво съмнение, че веднага щом напусне материалното си тяло, Бхӣш̣мадева ще се отправи към Ваикун̣т̣ха-дха̄ма, като смирен ваиш̣н̣ава той пожелал да види красивото лице на Бога, защото било възможно да не го види, след като напусне сегашното си тяло. Макар че Богът обещава на чистите си предани достъп до обителта си, те не се възгордяват. Тук Бхӣш̣мадева казва „докато не напусна това тяло“. Това означава, че пълководецът щял да напусне тялото си по своя воля; той не бил принуден да прави това под натиска на природните закони. Той бил толкова могъщ, че можел да остане в тялото си толкова дълго, колкото пожелаел. Тази благословия Бхӣш̣мадева бил получил от баща си. Великият пълководец пожелал Богът да застане пред него във формата си на четириръкия На̄ра̄ян̣а, за да може да се съсредоточи върху него и да потъне в транса на медитацията. Тогава чрез мисли за Бога умът му щял да се освети и да се пречисти. Затова на Бхӣш̣мадева му било безразлично къде ще отиде. Чистите предани никога не се стремят особено настойчиво да се върнат в царството на Бога. Те се уповават изцяло на неговата добра воля. Дори ако Богът поиска да отидат в ада, те ще бъдат пак толкова удовлетворени. Единственото желание на чистите предани е винаги да бъдат погълнати от мисли за лотосовите нозе на Бога, независимо от всичко друго. Бхӣш̣мадева искал само това: да се потопи в мисли за Бога и така да напусне тялото си. Това е най-висшата цел, към която се стремят чистите предани.