Шрӣмад бха̄гаватам 1.8.40
Текст
супаквауш̣адхи-вӣрудхах̣
вана̄дри-надй-уданванто
хй едханте тава вӣкш̣итаих̣
Дума по дума
име – всички тези; джана-пада̄х̣ – градове и села; свр̣ддха̄х̣ – процъфтяваха; супаква – узряват; ауш̣адхи – билки; вӣрудхах̣ – зеленчуци; вана – гори; адри – планини; надӣ – реки; уданвантах̣ – морета; хи – несъмнено; едханте – нараствайки; тава – от теб; вӣкш̣итаих̣ – видени.
Превод
Всички тези градове и села процъфтяват, защото зърното и билките растат в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са богати на минерали, а океаните са пълни с богатства. И всичко това е благодарение на погледа, с който Ти ги докосна.
Пояснение
Благополучието на хората зависи от даровете на природата, а не от функционирането на гигантските промишлени предприятия. Заводите са продукт на безбожната цивилизация. Те унищожават у хората благородните стремежи към възвишените цели в живота. Колкото повече развиваме тази промишленост, която е източник единствено на неприятности и изсмуква жизнената енергия на човешкото същество, толкова повече сред хората ще се шири безпокойството и неудовлетворението, макар че неколцина биха могли да живеят в разкош с цената на експлоатацията на другите. Природните богатства – зърно, плодове, зеленчуци, реките, рудите и скъпоценните камъни в планините, перлите в моретата – се създават по волята на Върховния и по негово желание материалната природа ги произвежда в изобилие или ги ограничава. Според природните закони човешкото същество може да се възползва от тези божествени дарове и да си осигури едно удовлетворяващо го благоденствие, без да попада в капана на желанието да ограбва материалната природа и да господства над нея. Колкото повече се опитват да експлоатират природата, за да задоволят прищевките си и желанията си за наслаждение, толкова повече хората ще се заплитат в последиците от тези опити. Ако имат достатъчно зърно, плодове, зеленчуци и подправки, защо трябва да строят кланици и да убиват нещастните животни? Човекът няма да се нуждае да убива животни, ако има достатъчно зърно и зеленчуци за ядене. Реките напояват и наторяват полетата и те раждат повече, отколкото е необходимо. В планините се образуват руди и минерали, а в океаните – скъпоценни камъни. Ако човешката цивилизация разполагаше с достатъчно зърно, минерали, скъпоценни камъни, вода, мляко и пр., на кого биха били нужни тези ужасни промишлени предприятия, които съществуват с цената на труда на неколцина нещастници? Но всички тези природни дарове зависят от милостта на Бога. Следователно това, което трябва да направим, е да се подчиняваме на законите на Бога и чрез преданото служене да постигнем съвършенство в човешкия живот. Тези забележки на Кунтӣ са актуални и днес. Тя иска Богът да дари Па̄н̣д̣авите с милостта си, за да може царството им да процъфтява както преди.