Шрӣмад бха̄гаватам 1.5.8
Текст
бхавата̄нудита-пра̄ям̇
яшо бхагавато 'малам
йенаива̄сау на туш̣йета
манйе тад даршанам̇ кхилам
Дума по дума
śrī-nāradaḥ — Śrī Nārada; uvāca — said; bhavatā — by you; anudita-prāyam — almost not praised; yaśaḥ — glories; bhagavataḥ — of the Personality of Godhead; amalam — spotless; yena — by which; eva — certainly; asau — He (the Personality of Godhead); na — does not; tuṣyeta — be pleased; manye — I think; tat — that; darśanam — philosophy; khilam — inferior.
Превод
Шрӣ На̄рада каза: Всъщност ти не си възпял възвишената, съвършено чиста слава на Божествената Личност. Философията, която не удовлетворява трансценденталните сетива на Бога, е безполезна.
Пояснение
Вечната връзка на индивидуалната душа с Върховната Душа, Божествената Личност, по същността си представлява връзка междувечен слуга и вечен господар. Богът се е разширил във формите на живите същества, за да приеме от тях любовно служене, и само то може да удовлетвори както него, така и живите същества. Ученият мъдрец Вя̄садева бил създал много произведения, в които обстойно изложил ведическите писания – най-висшето от тях е философията на Веда̄нта, – но нито едно не било посветено непосредствено на възхвалата на Бога. Дори когато е насочена към трансценденталния Абсолют, умозрителната философия не е привлекателна, ако не възхвалява непосредствено величието на Бога. Осъзнаването на Божествената Личност е най-висшата степен в трансценденталното осъзнаване. Осъзнаването на Абсолюта като безличностен Брахман или локализирана Свръхдуша, Парама̄тма̄, не носи същото трансцендентално блаженство, което дава върховното осъзнаване на величието на Личността му.
Вя̄садева бил съставител на Веда̄нта даршана. Но макар да бил самият автор, той не намирал покой. Тогава какво трансцендентално блаженство биха могли да изпитат читателите и слушателите на Веда̄нта, ако тя не е обяснена от самия Вя̄садева, автора си? Така възникнала необходимостта самият автор на Веда̄нта сӯтра да я обясни под формата на Шрӣмад Бха̄гаватам.