Шрӣмад бха̄гаватам 1.5.17
Текст
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣
Дума по дума
тяктва̄ – изоставил; сва-дхармам – собствените си предписани задължения; чаран̣а-амбуджам – лотосовите нозе; харех̣ – на Хари (Бога); бхаджан – в хода на преданото служене; апаквах̣ – незрял; атха – заради; патет – пада; татах̣ – от това положение; яди – ако; ятра – където; ква – каквото и да бъде; ва̄ – или (използвано иронично); абхадрам – неблагоприятен; абхӯт – ще се случи; амуш̣я – с него; ким – нищо; ках̣ ва̄ артхах̣ – каква печалба; а̄птах̣ – получена; абхаджата̄м – от неотдадения; сва-дхарматах̣ – изпълняващ предписаните си дейности.
Превод
Този, който е изоставил материалните си занимания заради преданото служене на Бога, понякога може да падне, ако не е още достатъчно зрял, но дори в този неуспех за него няма нищо страшно. А човекът, който не се занимава с предано служене, даже и да изпълнява всичките си предписани задължения, пак няма да постигне нищо.
Пояснение
Ако става дума за задълженията на човека, те са безкрайно много. Всеки има дълг не само към родителите си, към останалите си роднини, към обществото, родината, човечеството, другите живи същества, полубоговете и пр., но е задължен и на великите философи, поети, учени и пр. В писанията се казва, че човек може да пренебрегне този си дълг и да започне да отдава служене на Бога. Ако постъпи така и служи на Бога с преданост, това е много добре. Но понякога човек започва да служи на Бога под влиянието на някакво временно чувство и накрая по най-различни причини чрез нежелано общуване се отказва от пътя на преданото служене. Историята знае много подобни примери. Бхарата Маха̄ра̄джа бил принуден да се роди като елен заради силната си привързаност към едно еленче. В мига на смъртта си той мислел за него. Затова в следващия си живот той имал тяло на елен, макар че не бил забравил това, което се случило в миналия му живот. Читракету също се провалил заради оскърблението, което извършил в нозете на Шива. И въпреки всичко тук се подчертава необходимостта човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, независимо че съществува възможност да падне. Защото никой никога не може да забрави лотосовите нозе на Бога, дори и да престане да изпълнява задълженията си в преданото служене. Щом веднъж е започнал да служи на Бога, човек ще продължи да му служи при всички обстоятелства. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че и най-малкото предано служене може да избави човека от най-големите опасности. Историята познава много примери за това. Един от тях е Аджа̄мила. В детството си той бил предан, но по-късно паднал. Въпреки това в края на живота му Богът го спасил.