Шрӣмад бха̄гаватам 1.19.21
Текст
калеварам̇ я̄вад асау виха̄я
локам̇ парам̇ вираджаскам̇ вишокам̇
я̄сятй аям̇ бха̄гавата-прадха̄нах̣
Дума по дума
сарве – всички; ваям – от нас; та̄ват – докато; иха – на това място; а̄смахе – ще останем; атха – след това; калеварам – тялото; я̄ват – докато; асау – царят; виха̄я – изоставяйки; локам – планетата; парам – върховната; вираджаскам – напълно освободена от светските замърсявания; вишокам – напълно освободена от всяка скръб; я̄сяти – се завръща; аям – този; бха̄гавата – предан; прадха̄нах̣ – най-издигнатият.
Превод
Ние ще чакаме тук, докато най-издигнатият предан на Бога, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, се завърне на върховната планета, която е съвършено свободна от всички светски замърсявания и скърби.
Пояснение
Отвъд пределите на материалното творение, което се сравнява с облак в небето, се простира паравьома, духовното небе с множество планети, наречени Ваикун̣т̣хи. Тези планети са известни под най-различни имена: Пуруш̣оттамалока, Ачюталока, Тривикрамалока, Хр̣ш̣ӣкешалока, Кешавалока, Анируддхалока, Ма̄дхавалока, Прадюмналока, Сан̇карш̣ан̣алока, Шрӣдхаралока, Ва̄судевалока, Айодхя̄лока, Два̄рака̄лока и още много милиони духовни локи, управлявани от Божествената Личност. Всички живи същества там са освободени души с духовни тела, които не се различават от тялото на Бога. Там няма материални замърсявания, всичко е духовно, затова няма причина и за скръб. Живите същества са изпълнени с трансцендентално блаженство, там няма раждане, смърт, старост и болести. А сред всички гореспоменати Ваикун̣т̣халоки върховната лока се нарича Голока Вр̣нда̄вана, обителта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и на най-близките му спътници. На Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит било съдено да се издигне до тази лока и великите р̣ш̣и, които се били събрали, знаели това. Те обсъждали славното заминаване на великия цар и поискали да останат, за да могат да го гледат до последния миг, защото повече нямали да имат възможността да виждат този велик предан. Няма защо да се скърби, когато си отива велик предан на Бога, тъй като на него му е съдено да достигне Божието царство. Но тъжното е, че той се скрива от погледа ни; затова ние имаме основание да тъгуваме. Великите предани рядко се показват пред очите ни, както и самият Бог. Това била причината великите р̣ш̣и да останат там до последния миг.