Шрӣмад бха̄гаватам 1.16.1
Текст
татах̣ парӣкш̣ид двиджа-варя-шикш̣ая̄
махӣм̇ маха̄-бха̄гаватах̣ шаша̄са ха
ятха̄ хи сӯтя̄м абхиджа̄та-ковида̄х̣
сама̄дишан випра махад-гун̣ас татха̄
Дума по дума
сӯтах̣ ува̄ча – Сӯта Госва̄мӣ каза; татах̣ – след това; парӣкш̣ит – Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит; двиджа-варя – великите два пъти родени бра̄хман̣и; шикш̣ая̄ – с наставленията им; махӣм – Земята; маха̄-бха̄гаватах̣ – великият предан; шаша̄са – управляваше; ха – в миналото; ятха̄ – както те бяха казали; хи – несъмнено; сӯтя̄м – по време на раждането му; абхиджа̄та-ковида̄х̣ – опитните астролози по време на раждането; сама̄дишан – дадоха мнението си; випра – о, бра̄хман̣и; махат-гун̣ах̣ – велики качества; татха̄ – верен на това.
Превод
Сӯта Госва̄мӣ каза: О, учени бра̄хман̣и, после Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит започна да управлява Земята като велик предан на Бога, следвайки наставленията на най-достойните сред два пъти родените бра̄хман̣и. При царуването си той прояви великите добродетели, които опитните астролози бяха предрекли в деня на раждането му.
Пояснение
Когато се родил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, опитните бра̄хман̣и астролози предсказали някои от качествата му. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан на Бога, затова по-късно развил всички тези качества. Единственото истински необходимо качество е предаността към Бога. Този, който е станал предан на Бога, постепенно придобива всички добри качества, които човек може да притежава. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил маха̄-бха̄гавата, най-издигнат предан, който не само е добре запознат с науката на предаността, но с помощта на трансценденталните си наставления е в състояние да превърне и другите в предани. И така, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан от най-висша класа, затова винаги се обръщал към великите мъдреци и учени бра̄хман̣и, за да получи съвет, как да ръководи държавата в съответствие с ша̄стрите. Тогавашните велики царе притежавали по-голямо чувство за отговорност от съвременните управници, избирани с гласуване – те се подчинявали на великите авторитети, като следвали наставленията им, оставени във ведическите писания. Тогава не било необходимо непрактични глупци да предлагат всеки ден нови законопроекти и после отново и отново да ги променят, за да постигнат някакви свои цели. Правилата и забраните вече били дадени от великите мъдреци, такива като Ману, Я̄гявалкя, Пара̄шара и други освободени личности, и техните укази действали във всички епохи и при всички условия. Тези правила и закони можели да бъдат прилагани навсякъде, защото били съвършени. Царете като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит имали свои съвети, членовете на които били или велики мъдреци, най-издигнати бра̄хман̣и. Тези мъдри хора не получавали никакво възнаграждение, но не го и търсели. Държавата получавала най-добрите съвети безплатно. Самите мъдреци били сама-даршӣ, еднакво благоразположени към всички – и към хора, и към животни. Те никога не биха посъветвали царя да закриля хората, а да убива бедните животни. Членовете на тези съвети не били глупаци, нито избрани с гласуване представители на някакво нереално правителство. Те били души, постигнали себепознание, и знаели до съвършенство как могат да бъдат щастливи всички живи същества в държавата и то не само в този си живот, но и в следващия. Те не споделяли философията на хедонизма, според която яденето, пиенето, веселбите и удоволствията са крайната цел на живота. Те били философи в истинския смисъл на думата и добре знаели коя е мисията на човешкия живот. Изхождайки от това, тези съветници давали на царя правилни указания, а царят, т.е. държавният глава, който сам бил достоен предан на Бога, стриктно ги следвал в името на благоденствието на страната си. По времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит наистина царяло всеобщо благоденствие, защото всички били щастливи – и хората, и животните. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил съвършен цар на световната държава на всеобщо благоденствие.