Шрӣмад бха̄гаватам 1.1.1

Почитанията, отдавани на Ва̄судева, Личността на Бога, непосредствено указват Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, божествения син на Васудева и Девакӣ. В текста на даденото произведение това ще бъде обяснено по-подробно. Тук Шрӣ Вя̄садева утвърждава, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и че всички други са негови преки или косвени пълни части или пък части от частите. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ обяснява това в Кр̣ш̣н̣а-сандарбха. А Брахма̄, първото живо същество, подробно е изложил науката за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в трактата си Брахма сам̇хита̄. В Са̄ма-веда Упаниш̣ад също се казва, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е божественият син на Девакӣ. Затова първото твърдение на тази молитва е, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалният Бог и че ако на Абсолютната Личност на Бога може да се даде някакво трансцендентално определение, това трябва да е името, обозначавано с думата Кр̣ш̣н̣а, което означава този, който привлича всички. На много места в Бхагавад-гӣта̄ Богът заявява, че е изначалната Божествена Личност, а Арджуна, също така На̄рада, Вя̄са и много други велики мъдреци потвърждават това. В Падма Пура̄н̣а също се казва, че сред неизброимите имена на Бога името Кр̣ш̣н̣а е най-главното. Името Ва̄судева назовава пълната част от Личността на Бога, а този стих посочва формите на Бога, които са тъждествени с Ва̄судева. В частност името Ва̄судева се отнася за божествения син на Васудева и Девакӣ. Парамахам̇сите, най-съвършените личности сред тези, които водят живот в отречение, винаги медитират върху Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.

Ва̄судева, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. Всичко, което съществува, произлиза от Бога, а в по-следващите глави ще бъде обяснено как става това. Маха̄прабху Шрӣ Чайтаня нарича Шрӣмад Бха̄гаватам съвършената Пура̄н̣а, защото тя излага трансценденталното повествование за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Историята на самия Шрӣмад Бха̄гаватам също е забележителна. Бха̄гаватам е съставен от Шрӣла Вя̄садева, когато той достигнал зрелост в трансценденталното знание. Вя̄садева го написал, като следвал наставленията на Шрӣ На̄рададжӣ, духовния си учител. Вя̄садева съставил цялата ведическа литература, която обхваща четирите Веди, Веда̄нта-сӯтрите (или Брахма-сӯтрите), Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата и пр. Но въпреки това той не бил доволен. Духовният му учител забелязал неудовлетворението му и го посъветвал да опише трансценденталните дейности на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те са изложени предимно в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Но за да може да проникне в същността, човек трябва да напредва постепенно, като изучава категориите ѝ.

За философския ум е естествен стремежът да узнае какъв е източникът на творението. Нощем човек вижда звездите в небето и съвсем естествено се замисля кой живее там. Тези въпроси са естествени за човека, защото той има развито съзнание, което превъзхожда съзнанието на животните. Авторът на Шрӣмад Бха̄гаватам дава непосредствен отговор на тези въпроси. Той казва, че източник на всички творения е Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е не само създател на вселената, но и неин разрушител. По волята на Бога проявената космическа природа се сътворява в определен момент, поддържа се известно време и след това пак по волята на Бога се разрушава. Следователно зад всички космически дейности стои върховната воля на Бога. Разбира се, има всякакви видове атеисти, които не вярват в съществуването на създател, но причина за това са недостатъчните им познания. Съвременните учени например са изобретили космически спътници, които извеждат за известно време в космическото пространство и ги управляват от разстояние. По същия начин разумът на Божествената Личност управлява всички вселени заедно с безбройните им звезди и планети.

Във ведическата литература се казва, че Абсолютната Истина, Божествената Личност, е най-главното от всички индивидуални живи същества. Като започнем от първото сътворено същество, Брахма̄, и стигнем до мъничката мравка, всички живи същества притежават индивидуалност. Но над Брахма̄ също има индивидуални живи същества и едно от тях е Божествената Личност. Върховният Бог притежава индивидуалност, както и останалите живи същества. Но Върховният Бог, т.е. върховното живо същество, притежава най-висшата интелигентност и свръхнепостижими енергии, безкрайно многообразни. Щом човешкият мозък може да създаде космически спътник, лесно можем да си представим, че мозъците, по-висши от човешкия, създават удивителни неща, които многократно превъзхождат постиженията на човешкия разум. Един разсъдлив човек лесно ще приеме това, но има и упорити атеисти, които никога не го признават. Шрӣла Вя̄садева обаче веднага приема върховната интелигентност като парамешвара. Той отдава смирените си почитания на върховната интелигентност, която нарича пара, парамешвара или Върховна Божествена Личност. Този парамешвара е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както потвърждават Бхагавад-гӣта̄ и останалите писания, предадени от Шрӣ Вя̄садева, и най-вече Шрӣмад Бха̄гаватам. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че не съществува друга пара-таттва (сумум бонум), освен него. Затова Шрӣ Вя̄садева още от самото начало отдава почитанията си на пара-таттва, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, чиито трансцендентални дейности са описани в Десета песен.

Безскрупулните хора започват направо от Десета песен, и по-специално от петте глави, които описват танца ра̄са на Бога. Тези глави на Шрӣмад Бха̄гаватам са най-поверителната част на великото произведение. Ако човек не е овладял до съвършенство трансценденталното знание за Бога, той в никакъв случай няма да може да разбере трансценденталните му забавления (танца ра̄са и любовните му преживявания с гопӣте), които са достойни за възхищение и обожание. Това са теми, много възвишени в духовно отношение, и само освободените души, които постепенно са се издигнали до равнището парамахам̇са, могат да се насладят на трансценденталния вкус на танца ра̄са. Затова Шрӣла Вя̄садева дава възможност на читателя постепенно да задълбочи духовното си разбиране, за да може наистина да проникне до същността на забавленията на Бога. Той съзнателно се обръща към мантрата Га̄ятрӣ, дхӣмахи. Тази мантра е предназначена за духовно напреднали хора. Ако човек постигне успех в повтарянето на Га̄ятрӣ, ще може да достигне трансценденталното положение на Бога. Следователно трябва да изградим у себе си брахмински качества, т.е. да бъдем под влияние изключително на качеството на доброто, за да можем правилно и с успех да повтаряме мантрата Га̄ятрӣ и след това да се издигнем до равнището на трансценденталното осъзнаване на Бога, името му, славата му, качествата му и пр.

Шрӣмад Бха̄гаватам е повествование за сварӯпата на Бога, която се проявява от вътрешната му енергия. Тази енергия е различна от външната енергия, която е проявила достъпния за нашето възприятие космически свят. В тази шлока Шрӣла Вя̄садева казва, че проявената вътрешна енергия е действителна, а проявленията на външната енергия, т.е. материалното битие, са кратковременни и нереални като пустинен мираж. В пустинния мираж няма истинска вода, там е само отражението ѝ. Истинската вода е някъде другаде. Проявеното космическо творение изглежда действително, но то е само сянка на реалността, т.е. на духовния свят. Абсолютната Истина се намира в духовното, а не в материалното небе, където всички истини са относителни. Иначе казано, тук всяка истина зависи от нещо друго. Космическото творение е следствие от взаимодействията между трите проявни форми на природата и временните проявления в него са устроени така, че да представят в обърканите умове на обусловените души, явяващи се в толкова много видове живот, дори и като висши полубогове – Брахма̄, Индра, Чандра и пр., – илюзията за реалност. Всъщност в проявения свят няма нищо реално. Но той изглежда реален, защото истинска реалност съществува в духовния свят, където Божествената Личност пребивава вечно с трансценденталното си обкръжение.

Главният инженер на един сложен строеж не взема непосредствено участие в строителството, но познава всяко кътче от строежа, защото всичко се върши под неговото ръководство. Пряко и опосредствано той знае всичко за строежа. По същия начин Божествената Личност, която е върховният инженер на космическото творение, познава всичките му кътчета, макар че цялата работа в него извършват полубоговете. Като започнем от Брахма̄ и стигнем до най-незначителната мравка, никой в материалното творение не е независим. Навсякъде може да се види ръката на Бога. Той е единственият източник на всички материални елементи, а също и на всички духовни искри. Всичко сътворено в материалния свят не е нищо друго, освен следствие от взаимодействието на двете енергии – материалната и духовната, – които произлизат от Абсолютната Истина, от Личността на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като съедини водород и кислород, един химик може да произведе вода в лабораторията си. Но всъщност в лабораторията работи живото същество под ръководството на Върховния Бог. Материалите, с които то работи, също са дадени от Бога. Пряко и опосредствано Богът знае всичко, осъзнава всичко до най-незначителните подробности и е напълно независим. Той е като златната мина, а космическите творения в разнообразните си форми са като изработени от злато предмети – златни пръстени, огърлици и пр. Златният пръстен и златната огърлица в качествено отношение не се различават от златото в мината. Но в количествено отношение те са различни от него. Така Абсолютната Истина е едновременно и еднаква, и различна. Нищо не е напълно равно на Абсолютната Истина, но в същото време и нищо не е независимо от нея.

Всички обусловени души, като започнем с Брахма̄, строителя на вселената, и стигнем до незначителната мравка, творят, но никоя от тях не е независима от Върховния Бог. Материалистите се заблуждават, като мислят, че няма друг творец, освен тях. Това се нарича ма̄я̄ – илюзия. Поради ограничените си познания материалистите не могат да проникнат отвъд обсега на несъвършените си сетива и затова мислят, че материята приема форма спонтанно, без помощта по-висш разум. В тази шлока Шрӣла Вя̄садева отхвърля това: „Тъй като пълното цяло, Абсолютната Истина, е източник на всичко, нищо не е независимо от тялото на Абсолютната Истина“. Всичко, което се случва с тялото, веднага става известно на личността, която е въплътена в него. Творението е тялото на абсолютното цяло. Следователно Абсолютът пряко или опосредствано знае всичко, което става в творението.

В шрути-мантрата също се казва, че абсолютното цяло, или Брахман, е крайният източник на всичко. Всичко произлиза от него и всичко се поддържа от него. И накрая всичко се връща пак в него. Такъв е законът на природата. В смр̣ти-мантрата се потвърждава същото. Там се казва, че Абсолютната Истина, Брахман, е източникът, от който в началото на милениума на Брахма̄ произлиза всичко, и вместилището, в което най-накрая всичко се връща. Материалните учени приемат за дадено, че първоначалният източник на планетарната система е слънцето, но не са в състояние да обяснят откъде е произлязло самото слънце. Тук се обяснява кой е крайният източник. Според ведическата литература Брахма̄, който може да се сравни със слънцето, не е първоначалният създател. В тази шлока се казва, че Брахма̄ е получил ведическото знание от Божествената Личност. Човек може да възрази, че Брахма̄ не би могъл да бъде вдъхновяван от никого, защото той е първото живо същество; освен него, не е имало други живи същества. Но тук се казва, че Върховният Бог е вдъхновил вторичния създател Брахма̄, за да може той да изпълни съзидателните си функции. И така, върховният разум, който стои зад всички творения, е Абсолютният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че единствено Той управлява творческата енергия пракр̣ти, съставена от съвкупната материя. Шрӣ Вя̄садева обожава Върховния Бог, а не Брахма̄, защото Върховният Бог ръководи Брахма̄ в съзидателната му дейност. В тази шлока са важни думите абхигях̣ и свара̄т̣. Те посочват разликата между Върховния Бог и всички други живи същества. Никое друго живо същество не е абхигях̣, нито свара̄т̣. Това означава, че никой друг не притежава нито пълно знание, нито пълна независимост. За да може да твори, дори Брахма̄ трябва да медитира върху Върховния Бог. А какво да говорим тогава за велики учени като Айнщайн! Очевидно е, че мозъкът на един такъв учен не е създаден от човешко същество. Дори учените не могат да сътворят такъв мозък, камо ли глупавите атеисти, които отхвърлят властта на Бога. Дори имперсоналистите ма̄я̄ва̄дӣ, които таят надежди да се слеят с Бога, не са нито абхигях̣, нито свара̄т̣. Те се подлагат на сурови лишения, за да получат знание и да се слеят с Бога. Но вместо това накрая стават зависими от някой от богатите си ученици, който ги снабдява със средства, за да строят манастири и храмове. Атеистите Ра̄ван̣а и Хиран̣якашипу трябвало да поемат сурови отречения, преди да се осмелят да отправят предизвикателство към властта на Бога. Но накрая се оказало, че са напълно безпомощни и че не могат да се спасят, когато Богът се появил пред тях под формата на жестоката смърт. Такава ще бъде съдбата и на съвременните атеисти, които се осмеляват да пренебрегват властта на Бога. И тях ще ги постигне същата участ, защото историята повтаря хода си. Когато хората пренебрегват властта на Бога, природата и природните закони ги наказват. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, в добре известния стих яда̄ яда̄ хи дхармася гла̄них̣ – „Всеки път, когато настъпи упадък на дхармата и започне да надделява адхармата, идвам самият Аз, о, Арджуна“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.7).

В шрути-мантрите се потвърждава, че Върховният Бог е всесъвършен. Там се казва, че Той е сътворил живите същества, като е погледнал материята. Живите същества са неотделими части от Бога и Той опложда необятното материално творение със семената на духовните искри. По този начин се задействат творческите енергии, които създават многообразните удивителни творения. Атеистите могат да възразят, че Богът не е по-изкусен от часовникар, но е очевидно, че Богът превъзхожда всеки часовникар, защото може да създава две противоположни форми машини: мъжки и женски. Мъжките и женските форми на различните видове машини продължават да създават безброй себеподобни машини без по-нататъшната намеса на Бога. Ако хората можеха да правят комплекси от машини, които да произвеждат други без човешка намеса, тогава биха могли да се доближат до интелигентността на Бога. Но това е невъзможно, защото всяка машина изисква някой, който да я обслужва. Следователно никой не може да твори толкова съвършено, колкото Богът. Едно от имената на Бога е асамаурдхва – то означава, че никой не е равен на него и никой не го превъзхожда. Нищо не може да бъде нито равно на парам̇ сатям, Върховната Истина, нито да я превъзхожда. Това потвърждават и шрути-мантрите. Казано е, че преди сътворението на материалната вселена е съществувал само Богът, който е господар на всички. Богът е предал на Брахма̄ ведическото знание. Ние трябва безпрекословно да му се подчиняваме. Всеки, който иска да се освободи от мрежите на материята, трябва да се отдаде на Бога. Това се казва и в Бхагавад-гӣта̄.

Докато не се отдаде в лотосовите нозе на Върховния Бог, човек неизбежно ще се заблуждава. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, само когато се отдадат в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и се убедят, че Кр̣ш̣н̣а е причината на всички причини, само тогава мислещите хора ще могат да станат маха̄тми, велики души. Но такива велики души се срещат много рядко. Само маха̄тмите могат да разберат, че Върховният Бог е изначалната причина на всички творения. Той е парама, крайната истина, защото всички останали истини са зависими от него. Той е всезнаещ и за него не съществува илюзия.

Някои учени-ма̄я̄ва̄дӣ се опитват да докажат, че Шрӣмад Бха̄гаватам не е съставен от Шрӣ Вя̄садева. Част от тях изказват предположението, че той е съвременно произведение, написано от някой си Вопадева. За да опровергае тези безсмислени разсъждения, Шрӣ Шрӣдхара Сва̄мӣ изтъква, че в много от най-старите Пура̄н̣и има отпратки към Бха̄гаватам. Първата шлока на Бха̄гаватам започва с мантрата Га̄ятрӣ. Затова се споменава в Матся Пура̄н̣а, най-старата от всички Пура̄н̣и. Във връзка с мантрата Га̄ятрӣ в Бха̄гаватам тази Пура̄н̣а казва, че произведение, в което има повествования, съдържащи духовни наставления, започва с Га̄ятрӣ. В тази Пура̄н̣а е и историята за Вр̣тра̄сура. Всеки, който в ден на пълнолуние поднесе в дар това велико произведение (Бха̄гаватам), ще се върне обратно при Бога, а това е най-голямото съвършенство в живота. За Бха̄гаватам се говори и в други Пура̄н̣и, където ясно се казва, че това произведение се състои от осемнайсет хиляди шлоки, разделени в дванайсет песни. В Падма Пура̄н̣а също се споменава Бха̄гаватам – в един разговор между Гаутама и Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а царят бил посъветван редовно да чете Шрӣмад Бха̄гаватам, ако иска да се освободи от материалното робство. Така че автентичността на Бха̄гаватам не подлежи на никакво съмнение. През последните петстотин години редица признати учени и а̄ча̄рии, сред които Джӣва Госва̄мӣ, Сана̄тана Госва̄мӣ, Вишвана̄тха Чакравартӣ, Валлабха̄ча̄ря и още много изтъкнати учени след времето на Бог Чайтаня, са направили обстойни коментари върху Бха̄гаватам. И този, който сериозно изучава Бха̄гаватам, трябва да се запознае с тях, за да се наслади още повече на трансценденталното послание.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отделя особено внимание на първоначалната, чистата психология на секса (а̄ди-раса), в който напълно отсъстват светските замърсявания. Сексът е движещата сила на цялото материално творение. В съвременната цивилизация сексът е оста, около която се въртят всички дейности на хората. Накъдето и да обърнем поглед, виждаме, че господстват половите отношения. Така че те не са нереални. Реалността им може да се усети в духовния свят, а в материалния те са едно изкривено отражение на първоначалния образ. Тази първоначална реалност е Абсолютната Истина, затова Абсолютната Истина не може да бъде безличностна. Не е възможно нещо, което е безличностно, да съдържа в себе си чистия полов живот. Като държат на безличността на висшата истина, философите имперсоналисти незабелязано поощряват отвратителния светски секс. Хората са приели извратения материален полов живот за смисъл на живота си, защото не знаят за съществуването на истинската духовна форма на секса. Между секса в болестното материално състояние и духовния секс има огромна разлика.

Шрӣмад Бха̄гаватам постепенно ще отведе непредубедения читател до най-висшето стъпало на трансценденталното съвършенство; ще му помогне да се издигне над трите вида материални дейности, препоръчвани от Ведите: плодоносните дейности, умозрителната философия и обожаването на управляващите божества.