Цар Юдхиш̣т̣хира бил известен като аджа̄та-шатру, или този, който няма врагове. По тази причина всички хора, полубогове, царе, мъдреци и святи личности били много щастливи при успешното завършване на неговата Ра̄джасӯя ягя. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се учудил защо единствен Дурьодхана не се радвал и помолил Шукадева Госва̄мӣ да му обясни.

Шукадева Госва̄мӣ казал: „Скъпи царю Парӣкш̣ит, твоят дядо цар Юдхиш̣т̣хира бе велика душа. Сърдечният му нрав караше всеки да му бъде приятел и затова той бе наречен аджа̄та-шатру, този, който няма никакви врагове.“ Юдхиш̣т̣хира поверил на всички Каурави различни дейности във връзка с жертвоприношението. Например Бхӣмасена отговарял за кухнята, Дурьодхана – за хазната, Сахадева ръководел посрещането на гостите, Накула следял за запасите, а Арджуна се грижел за удобствата на възрастните. Най-удивителното нещо било, че Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, поел да измива краката на всички новопристигнали гости. На царица Драупадӣ, богинята на щастието, било поверено разпределянето на храната, а понеже Карн̣а бил прочут с даването на подаяния, той отговарял за благотворителността. По този начин Са̄тяки, Викарн̣а, Ха̄рдикя, Видура, Бхӯришрава̄ и Сантардана, синът на Ба̄хлӣка, ръководели различните дейности около жертвоприношението. Всички изпитвали към цар Юдхиш̣т̣хира нежна обич и просто искали да го зарадват.

След като по милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Шишупа̄ла умрял и се слял с духовното битие, след края на Ра̄джасӯя ягя, когато всички приятели, гости и доброжелатели получили много почести и дарове, цар Юдхиш̣т̣хира отишъл да се изкъпе в Ганг. И днес по брега на Ямуна̄ могат да се видят следи от град Хастина̄пура, а сведението в Шрӣмад Бха̄гаватам, че цар Юдхиш̣т̣хира отишъл да се изкъпе в Ганг, показва, че по времето на Па̄н̣д̣авите река Ямуна̄ също се наричала Ганг. Докато царят извършвал къпането авабхр̣тха, свирели различни музикални инструменти: мр̣дан̇ги, раковини, барабани, литаври и тръби, подрънквали и звънчетата на танцуващите девойки. Състави от изкусни певци свирели на вӣн̣ӣ, флейти, гонгове и чинели и силните звуци кънтели в небето. Присъствали принцове от много царства: Ср̣н̃джая, Ка̄мбоджа, Куру, Кекая и Кошала, заедно със знамената и пищно украсените си слонове, колесници, коне и воини. Всички минали в красиво шествие, водено от цар Юдхиш̣т̣хира. Свещенослужителите, помощниците и бра̄хман̣ите, събрани за обреда, извършили жертвоприношението. Всички заедно пеели ведически химни. Полубоговете и жителите на Питр̣лока и Гандхарвалока, също и много мъдреци, посипали цветя от небето. Мъжете и жените на Хастина̄пура (Индрапрастха) били облечени красиво в пъстри дрехи, носели гирлянди, скъпоценни камъни и накити, а телата им били намазани с благовония и масла от цветя. Те се наслаждавали на церемонията и се пръскали с вода, масло, прясно и кисело мляко. Някои дори мажели с тях телата си. Така те изразявали радостта си от това събитие. Блудниците ликуващи мажели телата на мъжете с тези течности и те им отвръщали със същото. Всички течности били смесени с турмерик и шафран и били яркожълти на цвят.

Да наблюдават великата церемония били дошли много съпруги на полубогове и в небето се виждали въздушните им кораби. Дошли на носилки и цариците от царското семейство, облечени в разкошни дрехи и заобиколени от стражи. През това време Бог Кр̣ш̣н̣а, братовчед на Па̄н̣д̣авите по майчина линия, и верният му приятел Арджуна пръскали цариците с тези течности. Цариците се засрамили, но в същото време красиви усмивки оживили лицата им. От течностите, които обливали телата им, саритата им съвсем подгизнали. Мокрият плат откроил различните части на красивите им тела, най-вече гърдите и талията им. На свой ред цариците надонесли цели ведра и започнали да пръскат мъжете. Те се веселели, косите им се разпуснали, а цветята, които украсявали телата им, попадали по земята. Докато Бог Кр̣ш̣н̣а, Арджуна и цариците се забавлявали, тези, които не били с чисти сърца, били обсебени от похотливи желания. Иначе казано, подобни отношения между мъжете и жените са много забавни, но карат материално замърсените да изпитват страст.

С великолепна колесница, теглена от прекрасни коне, дошъл цар Юдхиш̣т̣хира заедно с цариците си, в това число и Драупадӣ. Те изглеждали толкова красиви – като олицетвореното велико жертвоприношение Ра̄джасӯя и различните му ритуали.

След жертвоприношението следвал един ведически ритуал, наречен патнӣ-сам̇я̄джа. Тази жертва се изпълнява заедно от съпруга и съпругата и била правилно извършена от жреците на цар Юдхиш̣т̣хира. Когато царица Драупадӣ и цар Юдхиш̣т̣хира започнали своята баня авабхр̣тха, жителите на Хастина̄пура и полубоговете от щастие надули тромпети и забили барабани, а от небето се посипали цветя. Царят и царицата привършили къпането си в Ганг, тогава се изкъпали и всички останали жители, представители на различните варн̣и (касти) – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Къпането в Ганг се препоръчва във ведическата литература, защото по този начин човек се освобождава от всички последици на греховните си дейности. Това може да се види в Индия и днес, особено при по-знаменателни случаи. В такива дни в Ганг отиват да се къпят милиони хора.

След като се изкъпал, цар Юдхиш̣т̣хира си облякъл нови копринени дрехи и си сложил скъпоценни накити. Той дал облекла и накити и на всички жреци и на останалите, които участвали в тези яги. Така почел всеки един. Той непрекъснато отдавал почитания на своите приятели, роднини, близки, доброжелатели и на всички присъстващи и понеже бил ваиш̣н̣ава, велик предан на Бог На̄ра̄ян̣а, знаел как да се държи добре с всеки. Усилията на философите ма̄я̄ва̄дӣ да гледат на всеки като на Бог, са изкуствен път към единството. Но един ваиш̣н̣ава, предан на Бог На̄ра̄ян̣а, вижда всяко живо същество като неотделима част от Върховния Бог. Затова отношението на един ваиш̣н̣ава към другите живи същества е на абсолютно равнище. Както човек не може да има различно отношение към различните части на тялото си, тъй като те принадлежат на едно и също тяло, така един ваиш̣н̣ава не прави разлика между човешките същества и животните, защото във всички вижда душата и редом с нея Свръхдушата.

Когато всички се освежили от банята, когато се облекли с копринени дрехи и си сложили обици със скъпоценни камъни, гирлянди от цветя, тюрбани, дълги плащове и бисерни огърлици, заприличали съвсем на полубоговете от рая. Това се отнасяло най-вече за жените, които носели особено красиви дрехи. Всички жени имали на кръста си златен пояс. На лицата им светели усмивки, виждали се точиците от тилака им, а къдравите им коси били разпилени. Цялото това съчетание било много привлекателно.

Личностите, които взели участие в жертвоприношението Ра̄джасӯя, между които били най-образованите свещенослужители, бра̄хман̣ите, които им помагали, жителите от всички варн̣и, царете, полубоговете, мъдреците, святите личности и обитателите на Питр̣лока – всички били много удовлетворени от отношението на цар Юдхиш̣т̣хира и в края щастливо отпътували за домовете си. По пътя те говорели за постъпките на цар Юдхиш̣т̣хира и не можели да се наситят дори след продължителните разговори за величието му, така както човек може да пие нектар още и още и никога да не се засити. След като всички заминали, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира задържал тесния кръг от свои приятели, сред които бил и Бог Кр̣ш̣н̣а, и не ги пускал да си заминат. Бог Кр̣ш̣н̣а не можел да откаже на молбата на царя. Затова отпратил Са̄мба и останалите герои от династията Яду. Те се върнали в Два̄рака̄, а самият Бог Кр̣ш̣н̣а останал, за да достави удоволствие на царя.

В материалния свят всеки има желания, които иска да изпълни, но никога не може да постигне пълно удовлетворение. Но благодарение на неизменната си преданост към Кр̣ш̣н̣а, с извършването на Ра̄джасӯя ягя цар Юдхиш̣т̣хира успял да осъществи всичките си желания. От описанието ѝ виждаме, че тази церемония е като огромен океан от безкрайни желания. Обикновен човек не е в състояние да прекоси такъв океан. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а обаче цар Юдхиш̣т̣хира го прекосил много лесно и се освободил от всички тревоги.

Дурьодхана видял, че след Ра̄джасӯя ягя Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се е прославил много и е напълно удовлетворен във всички отношения. У него се разгорял огънят на завистта, защото в ума му винаги имало отрова. Той особено завиждал на Па̄н̣д̣авите за царския им дворец, построен от демона Мая. Дворецът бил много изящен, бил граден с удивително майсторство и подхождал на велики принцове, царе или предводители на демони. Па̄н̣д̣авите живеели в този дворец заедно със семействата си и царица Драупадӣ мирно служела на съпрузите си. И тъй като в онези дни Бог Кр̣ш̣н̣а също бил там, двореца красели и неговите хиляди царици. Те имали пищна гръд и тънки талии. Когато се движели, звънчетата на глезените им издавали мелодични звуци и дворецът изглеждал по-великолепен дори от небесното царство. Част от гърдите им била поръсена с шафранов прах и от това бисерните огърлици на шиите им изглеждали червеникави. Цариците били много красиви с обици на двете си уши и с дългите си коси. Дурьодхана страшно завидял, като видял тези красавици в двореца на цар Юдхиш̣т̣хира. Той завиждал най-много заради Драупадӣ и се измъчвал от страст, защото изпитвал към нея силно влечение още от момента на женитбата ѝ с Па̄н̣д̣авите. Дурьодхана също бил на церемонията за избиране на съпруг за Драупадӣ и както всички останали принцове, бил покорен от красотата ѝ, но не успял да спечели девойката.

Веднъж цар Юдхиш̣т̣хира седял на златния си трон в двореца, построен от демона Мая. Там били и четиримата му братя, други роднини, също и големият му доброжелател Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Виждало се, че материалното богатство на царя не отстъпва на богатството на Брахма̄. Докато Юдхиш̣т̣хира седял на трона, заобиколен от приятелите си, и поетите му отдавали молитви под формата на звучни песни, в двореца влезли Дурьодхана и по-малкият му брат. Дурьодхана се бил нагиздил с шлем, в ръката си държал меч. Той винаги бил раздразнен и кисел и затова без никакъв особен повод наругал пазачите като побеснял. Той пламнал, защото не успял да различи пода от водата. Мая бил много изкусен и украсил различни места в двореца така, че този, който не знаел каква е хитрината, мислел, че твърдият под е вода, а водата е под. Дурьодхана се объркал от сръчността на демона Мая и паднал във водата, която взел за под. Цариците се развеселили от глупостта на Дурьодхана и се разсмели. Цар Юдхиш̣т̣хира разбирал чувствата на Дурьодхана и се опитал да усмири цариците, но Бог Кр̣ш̣н̣а му дал знак да не им пречи да се забавляват на случката. Кр̣ш̣н̣а искал Дурьодхана да се хване на тази шега и с глупавото си държание да стане за посмешище на всички. Когато всички се разсмели, Дурьодхана много се обидил и от гняв косата му се изправила. Оскърбен, той стремително напуснал двореца с наведена глава. След като си бил отишъл толкова разгневен, всички съжалили за случилото се, цар Юдхиш̣т̣хира също се чувствал много неловко. Но въпреки тези произшествия Кр̣ш̣н̣а мълчал. Той нито казал нещо в подкрепа на случилото се, нито го осъдил. Било явно, че Дурьодхана е заблуден по върховната воля на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това положило началото на враждата между двата клона в династията Куру. Това било част от замисъла на Кр̣ш̣н̣а, с който Той целял да осъществи мисията си: да облекчи земята от свръхтовара ѝ.

Така Шукадева Госва̄мӣ обяснил на цар Парӣкш̣ит защо Дурьодхана не бил доволен след завършека на великото жертвоприношение Ра̄джасӯя.