Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, постоянно притежава шест съвършенства: съвършено богатство, съвършена сила, съвършена слава, съвършено знание, съвършена красота и съвършено отречение. Богът притежава различни съвършени, вечни форми, които се появяват като негови инкарнации. Обусловената душа има прекрасна възможност да слуша за трансценденталните дейности на Бога в тези инкарнации. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: джанма карма ча ме дивям. Дейностите и забавленията на Бога не са материални. Те са отвъд материалните схващания. Но обусловената душа има голяма полза да слуша за тях. Това е възможност за общуване с Бога. Като слуша за дейностите на Бога, човек развива трансцендентална природа – нужно е просто да слуша. Обусловената душа има естествено влечение да слуша разни неща за други обусловени души, под формата на повествования – драми, романи… Тази склонност да се слушат различни неща за другите може да се използва, за да се слуша за забавленията на Бога. Тогава човек може бързо да развие трансценденталната си природа. Забавленията на Кр̣ш̣н̣а са не само прекрасни, те ни доставят и голямо удоволствие.

Ако някой се възползва от това и слуша описанията на забавленията на Бога, прахът на материалните замърсявания, натрупал се в сърцето му при дългото общуване с материалната природа, незабавно се изчиства. Бог Чайтаня също ни учи, че просто като слушаме трансценденталното име на Бог Кр̣ш̣н̣а, можем да изчистим от сърцето си всички материални замърсявания. Има много начини за себепознание, но ако обусловената душа поеме пътя на преданото служене, при който най-важната дейност е слушането, по естествен начин ще се изчисти от материалните замърсявания и ще може да осъзнае истинската си, органическата си позиция. Единствено това замърсяване е причина за обусловения живот и когато то бъде отстранено, се съживява спящата склонност на живото същество – да отдава служене на Бога. Като развива вечната си връзка с Върховния Бог, човек може да се сприятелява с преданоотдадените. От личен опит Маха̄ра̄джа Парӣкшит препоръчва на всеки да слуша за трансценденталните забавления на Бога. Тази книга за Кр̣ш̣н̣а е предназначена именно за това и читателят може да се възползва от нея, за да постигне крайната цел на човешкия живот.

Поради безпричинната си милост Богът слиза в материалния свят като обикновен човек и показва дейностите си. За съжаление, имперсоналистите и атеистите смятат Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек, подобен на тях, и му се присмиват. Самият Бог осъжда това в Бхагавад-гӣта̄, като казва: аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣. Мӯд̣хите, негодниците, смятат Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек или за малко по-могъщ човек от обикновено и за голямо свое нещастие, не могат да го приемат като Върховната Божествена Личност. Понякога тези жалки личности измамнически се представят за инкарнации на Кр̣ш̣н̣а, без да се позовават на автентичните писания.

Когато Кр̣ш̣н̣а поотраснал малко, Той започнал да се обръща по коремче – вече не лежал само по гръб. А майка Яшода̄ и Нанда Маха̄ра̄джа отпразнували още едно събитие: първия рожден ден на Кр̣ш̣н̣а. Те се приготвили за тази церемония, която всички последователи на ведическите правила и до днес отбелязват. (Рожденият ден на Кр̣ш̣н̣а се чества в Индия от всички индуси, независимо от възгледите на отделните им секти.) Всички пастири и пастирки били поканени да участват и дошли с голяма радост. Свирел оркестър от добри музиканти, които забавлявали събралите се гости. Били поканени всички учени бра̄хман̣и. Те пеели ведически химни за щастливото бъдеще на Кр̣ш̣н̣а. Докато музиката свирела и се пеели химните, майка Яшода̄ къпела Кр̣ш̣н̣а. Тази церемония се нарича абхишека и дори и днес на Джанма̄ш̣т̣амӣ, денят на рождението на Бог Кр̣ш̣н̣а, се съблюдава във всички храмове на Вр̣нда̄вана.

За този случай майка Яшода̄ приготвила да раздаде големи количества зърно, а великолепни крави, украсени със златни накити, били натъкмени за дар на учените, почитани бра̄хман̣и. Яшода̄ се изкъпала и облякла красиви дрехи. Тя взела в скута си детенцето Кр̣ш̣н̣а, хубаво облечено и изкъпано, седнала и заслушала ведическите химни, които пеели бра̄хман̣ите. Докато слушала, детето започнало да се унася и майка Яшода̄ безшумно го положила в постелята му. Заета с посрещане на всички приятели, роднини и жители на Вр̣нда̄вана, тя се улисала и забравила да накърми детето. Тъй като било гладно, То плачело, но наоколо било много шумно и майка Яшода̄ не можела да го чуе. И детето се ядосало, че майка му не му обръща внимание. То вдигнало лотосовите си крачета и започнало да рита като всяко дете. Бебето Кр̣ш̣н̣а било положено под една ръчна количка и като ритало с крачетата си, без да иска докоснало колелото ѝ и я съборило. В нея имало купища прибори, месингови и метални съдове, които се сгромолясали със страхотен трясък. Колелата изскочили от осите, спиците се счупили и се пръснали във всички посоки. Майка Яшода̄ и гопӣте, както и Нанда Маха̄ра̄джа и пастирите били удивени как количката е могла да се обърне сама. Всички мъже и жени, които били дошли на свещената церемония се събрали около Кр̣ш̣н̣а и започнали да се чудят как ли се е съборила количката. Никой не можел да установи причината, но няколкото дечица, които били оставени да играят с бебето Кр̣ш̣н̣а, казали на събралото се множество, че причината е Кр̣ш̣н̣а, който ритнал с крачето си колелото на количката. Те уверявали хората, че са видели със собствените си очи как е станало всичко, и твърдо държали на своето. Някои се вслушали в думите на децата, но други отсекли: „Нима ще вярваме на едни деца!“ Пастирите и пастирките не разбирали, че всемогъщата Божествена Личност лежи в образа на бебе, което може да направи всичко. Както възможното, така и невъзможното били по силите му.

Докато обсъждали случилото се, бебето Кр̣ш̣н̣а продължавало да плаче. Без никакви забележки Яшода̄ го взела в скута си и повикала учените бра̄хман̣и да пеят ведически химни, за да отблъснат злите духове. В същото време тя дала на бебето да суче. Ако детето суче добре, значи е вън от всякакви опасности. След това по-силните пастири поправили счупената количка и подредили пръснатите предмети както били преди. После бра̄хман̣ите направили жертвоприношение и принесли в жертвения огън кисело мляко, масло, трева куша и вода. Те обожавали Божествената Личност, за да може успехът винаги да съпътства детето.

Бра̄хман̣ите, които били там, притежавали всички необходими качества, защото били лишени от всякаква завист, никога не изричали лъжи, никога не били горделиви, не извършвали насилие и не се стремели към фалшив престиж. Те всички били истински бра̄хман̣и и се ползвали с доверието на Нанда Маха̄ра̄джа. Нямало съмнение, че благопожеланията им ще се сбъднат. Нанда Маха̄ра̄джа взел детето на коленете си и го изкъпал с вода, примесена с най-различни билки, а бра̄хман̣ите пеели химни от Р̣г, Яджур и Са̄ма Веда.

Казано е, че ако не е издигнат бра̄хман̣а, човек не трябва да чете ведически мантри. Това е доказателството, че онези бра̄хман̣и са притежавали всички брахмински качества. Нанда Маха̄ра̄джа също имал пълна вяра в тях. Затова те получили разрешение да извършат ритуалните церемонии и да пеят ведически мантри. Има различни видове жертвоприношения, които се препоръчват за различни цели, но всички мантри трябва да се пеят от издигнати бра̄хман̣и. И тъй като в епохата Кали няма такива бра̄хман̣и, всички ведически обредни жертвоприношения са забранени. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху препоръчва за тази епоха само едно жертвоприношение: сан̇кӣртана-ягя, или повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Докато бра̄хман̣ите пеели ведически химни и извършвали за втори път ритуалните церемонии, Нанда Маха̄ра̄джа отново им дал огромни количества зърно и много крави. Всички подарени крави имали красиви покривала, избродирани със злато, рогата им били украсени със златни пръстени, копитата им били посребрени, а на шиите си кравите имали венци от цветя. Той раздал толкова много крави все в името на доброто бъдеще на необикновеното си дете. В замяна бра̄хман̣ите благословили детето от все сърце. А благословиите на бра̄хман̣ите винаги се сбъдват.

Един ден, скоро след церемонията, докато майка Яшода̄ потупвала бебето в скута си, изведнъж почувствала, че то много натежало. Тя не можела да го държи повече и с неохота го оставила на земята. След малко отново се заела с домакинската си работа. В този момент един от слугите на Кам̇са, наречен Тр̣н̣а̄варта, дошъл по негово поръчение под формата на вихър. Той качил детето на раменете си и вдигнал над Вр̣нда̄вана страхотна прашна буря. Очите на всички се напълнили с прах и цялата околност потънала в гъст мрак, в който не се виждало нищо – човек не можел да види дори себе си. Сред разразилото се бедствие майка Яшода̄ не можела да види бебето си, което вихърът отнесъл, и заплакала много жалостиво. Тя се свлякла на земята като крава, току-що загубила теленцето си. Когато чули майка Яшода̄ да плаче толкова жално, гопӣте незабавно дошли и започнали да търсят бебето, но за тяхно разочарование, не можели да го намерят.

Демонът Тр̣н̣а̄варта, който взел бебето Кр̣ш̣н̣а на раменете си, се издигнал високо в небето. Изведнъж обаче бебето станало толкова тежко, че той не можел да продължи нататък и трябвало да спре силата на вихъра. Кр̣ш̣н̣а много натежал и започнал да влече демона надолу, увиснал на шията му. Тр̣н̣а̄варта усещал, че бебето става тежко като огромна планина и се опитал да се откопчи от ръцете му, но не успял и очите му изскочили от орбитите си. Крещейки ужасно и пронизително, той паднал на земята на Вр̣нда̄вана и умрял. Демонът се строполил като Трипура̄сура, пронизан от стрелата на Шива. Той се ударил в каменната настилка и крайниците му се размазали. Всички жители на Вр̣нда̄вана видели тялото му.

Когато гопӣте видели убития демон и детенцето Кр̣ш̣н̣а, което безгрижно си играело върху тялото му, те бързо вдигнали Кр̣ш̣н̣а с голяма любов. Пастирите и пастирките били много щастливи от завръщането на любимото им дете Кр̣ш̣н̣а. Те си говорели колко невероятно било, че демонът взел Кр̣ш̣н̣а да го разкъса, но не успял, а вместо това самият той се строполил мъртъв. Някои твърдели: „Това е справедливо, защото тези, които имат твърде много грехове, умират от лошите им последствия, а детето Кр̣ш̣н̣а няма грехове и затова се спасява невредимо от всички страшни случки. В миналите си животи ние също трябва да сме извършвали големи жертвоприношения – сигурно сме обожавали Върховната Божествена Личност, давали сме големи подаяния, извършвали сме благотворителни дейности за благото на цялото човечество. Заради тези благочестиви дейности детето ни се спасява от всички опасности.“

Гопӣте, които били там, заговорили помежду си: „Кой знае какви отречения и въздържания сме следвали в миналите си животи! Сигурно сме обожавали Върховната Божествена Личност, извършвали сме различни жертвоприношения, давали сме подаяния и сме вършили много полезни дейности в името на обществото – може би сме отглеждали банянови дървета и сме изкопавали кладенци. В резултат на тези благочестиви дейности ние си върнахме детето, въпреки че го мислехме за умряло. То се върна, за да зарадва роднините си.“ Нанда Маха̄ра̄джа наблюдавал всички тези невероятни събития и отново се замислил върху думите на Васудева…

Веднъж след тази случка Яшода̄ кърмела детето си и нежно го потупвала. От гърдите ѝ потекла обилна струя мляко и когато Яшода̄ разтворила с пръсти устата на детето, изведнъж видяла вътре цялата проявена вселена. Тя видяла в устата на Кр̣ш̣н̣а цялото небе, небесните светила, звездите, пръснати във всички посоки, слънцето, луната, огъня, въздуха, моретата, островите, планините, горите, реките и всички подвижни и неподвижни същества. Когато майка Яшода̄ видяла това, сърцето ѝ се разтуптяло и тя промълвила: „О, колко необикновено е всичко това!…“ Не могла да каже нищо повече и просто затворила очи. Тя била обзета от необикновени мисли. Това, че Кр̣ш̣н̣а показал вселенската си форма на Върховна Божествена Личност дори в скута на майка си, доказва, че Върховната Божествена Личност винаги е Върховна Божествена Личност, независимо дали се появява като дете в скута на майка си, или като колесничар на бойното поле Курукш̣етра. Тук се обявяват за лъжливи измислиците на имперсоналистите, че човек може да стане Бог чрез медитация или чрез някакви преднамерени материални дейности. Богът винаги си е Бог, при всякакви условия и обстоятелства, а живите същества винаги си остават неразделно свързани с Върховния Бог частици. Те никога не могат да се изравнят с неимоверната свръхчовешка сила на Върховната Божествена Личност.