Имало един цар на име Сатра̄джит, чиито владения се намирали в областта Два̄рака̄дха̄ма. Той бил предан на слънчевия бог, който в замяна го благословил, като му подарил един скъпоценен камък, наречен Сямантака. Заради този камък станало спречкване между цар Сатра̄джит и династията Яду. По-късно царят доброволно предложил на Кр̣ш̣н̣а дъщеря си Сатябха̄ма̄ заедно със скъпоценния камък. Не само Сатябха̄ма̄, но също и Джа̄мбаватӣ, дъщерята на Джа̄мбава̄н, се омъжила за Кр̣ш̣н̣а благодарение на този камък. Двете сватби се състояли преди раждането на Прадюмна, описано в предишната глава. Как цар Сатра̄джит оскърбил династията Яду и как по-късно се разкаял и дал дъщеря си и скъпоценния камък на Кр̣ш̣н̣а, се разказва по-долу.

Цар Сатра̄джит бил наистина велик предан на слънчевия бог и постепенно установил с него много дружески отношения. Слънчевият бог бил доволен от царя и му подарил един необикновен камък, наречен Сямантака. Когато Сатра̄джит го окачал на шията си като медальон, бил досущ като втори слънчев бог. С този накит той отивал в град Два̄рака̄, а хората мислели, че е дошъл слънчевият бог да види Кр̣ш̣н̣а. Те знаели, че понякога полубоговете посещават Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и когато Сатра̄джит отивал в Два̄рака̄, всички жители, освен Кр̣ш̣н̣а, го мислели за самия бог на слънцето. Макар че всички знаели кой е цар Сатра̄джит, никой не можел да го разпознае заради ослепителното сияние на камъка Сямантака.

Веднъж, когато някои от видните жители на Два̄рака̄ помислили Сатра̄джит за слънчевия бог, веднага отишли при Кр̣ш̣н̣а, за да му кажат, че е дошъл да го види слънчевият бог. В това време Кр̣ш̣н̣а играел шах. Един от видните жители на Два̄рака̄ казал: „Скъпи Бог На̄ра̄ян̣а, Ти си Върховната Божествена Личност. В пълната си експанзия като На̄ра̄ян̣а Ти имаш четири ръце и с тях държиш четири различни символа – раковина, диск, боздуган и лотосов цвят. Всъщност Ти притежаваш всичко. Но въпреки че си Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, Ти дойде във Вр̣нда̄вана, за да бъдеш дете на Яшода̄ма̄та̄. Понякога тя те връзваше с въжета, затова Ти се славиш като Да̄модара.“

Това, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, както приемали жителите на Два̄рака̄, по-късно било потвърдено от Шан̇кара̄ча̄ря, великия водач на философите ма̄я̄ва̄дӣ. Той приемал Бога за безличностен, но с това не отхвърлял формата му на личност. В материалния свят всичко, което има форма, се подлага на сътворение, поддържане и разрушение, но На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, няма материална форма и не е подвластен на тези ограничения. За да убеди неинтелигентните хора, които приемат Кр̣ш̣н̣а за обикновено човешко същество, Шан̇кара̄ча̄ря казал, че Богът е безличностен. Безличностен всъщност означава, че Той не е личност, обусловена от материята. Той е трансцендентална личност, която няма материално тяло.

Освен Да̄модара, жителите на Два̄рака̄ нарекли Бог Кр̣ш̣н̣а Говинда, което показва, че Кр̣ш̣н̣а много обича кравите и теленцата. А за да дадат израз на близостта си с Кр̣ш̣н̣а, те се обърнали към него с името Ядунандана, защото бил роден като син на Васудева в династията Яду. В заключение те нарекли Кр̣ш̣н̣а върховен господар на цялата вселена. Те били горди, че са жители на Два̄рака̄ и могат да виждат Кр̣ш̣н̣а всеки ден, затова се обърнали към него по най-различни начини.

Когато Сатра̄джит дошъл в града, жителите били много горди, защото си мислели, че макар Кр̣ш̣н̣а да живее в Два̄рака̄ като обикновено човешко същество, самите полубогове идват да го посещават. И така, те казали на Кр̣ш̣н̣а, че е дошъл да го види красивият сияен слънчев бог. Те потвърдили, че идването му не е толкова чудно, защото хората от цялата вселена, които се стремели към Върховната Божествена Личност, знаели, че Той се е появил в рода на династията Яду и живее в Два̄рака̄ като един от потомците ѝ. Жителите били много радостни. Кр̣ш̣н̣а, всепроникващата Върховна Божествена Личност, изслушал думите им и просто се усмихнал. Той бил доволен от жителите на Два̄рака̄ и им казал, че тази личност, която те описват като слънчевия бог, е всъщност цар Сатра̄джит, който е дошъл в Два̄рака̄, за да покаже съкровището си – скъпоценния камък, получен от слънчевия бог.

Сатра̄джит не бил дошъл да види Кр̣ш̣н̣а – той бил прекалено погълнат от камъка Сямантака. Царят го поставил в храм и наел бра̄хман̣и да го обожават – един пример за неинтелигентен човек, който се кланя на материални предмети. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че неинтелигентните обожават полубоговете в тази вселена, за да получат незабавно плодовете на материалните си дейности. Думата материалист означава личност, която иска да доставя наслаждение на сетивата си в материалния свят. Макар че по-късно Кр̣ш̣н̣а поискал този скъпоценен камък, царят не му го дал, дори напротив – поставил го в храм, за да го обожава. И кой не би обожавал този камък? Той бил толкова могъщ, че всеки ден давал огромно количество злато. Златото се измерва с единица, която се нарича бха̄ра. Според Ведите една бха̄ра се равнява на осем килограма злато, а един моунд – на четиридесет и един. Този камък произвеждал около осемдесет и пет килограма злато дневно. Освен това във ведическата литература се казва, че там, където се обожава този камък, винаги има храна в изобилие. Въобще там, където се намира камъкът, не може да се случи нищо лошо – бедствия или епидемии.

Бог Кр̣ш̣н̣а пожелал да покаже на целия свят, че най-хубавото трябва да се предлага на владетеля на страната. Цар Уграсена властвал над много династии и бил дядо на Кр̣ш̣н̣а, затова Кр̣ш̣н̣а помолил Сатра̄джит да подари скъпоценния камък Сямантака на цар Уграсена. Кр̣ш̣н̣а му казал, че на царя трябва да се подарява най-доброто. Но Сатра̄джит обожавал полубоговете и бил станал заклет материалист. Вместо да приеме молбата на Кр̣ш̣н̣а, той решил, че е по-разумно да обожава тази скъпоценност и да получава осемдесет и пет килограма злато дневно. Материалистите, които могат да спечелят огромни количества злато, не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Кр̣ш̣н̣а понякога оказва особено благоволение на някого, като му отнема материалното състояние, което е натрупал, и по този начин го прави велик предан. Но Сатра̄джит не пожелал да се подчини на поръката на Кр̣ш̣н̣а и не дал скъпоценния камък.

След тази случка по-малкият брат на Сатра̄джит взел камъка, за да се похвали с богатството на рода, сложил го на врата си, яхнал един кон и тръгнал да язди из гората, за да се покаже. Братът на Сатра̄джит, наречен Прасена, се разхождал насам-натам из гората, когато го нападнал един огромен лъв, убил него и коня му и отнесъл камъка в пещерата си. Царят на горилите Джа̄мбава̄н чул вестта за това, след това убил лъва в пещерата му и взел скъпоценния камък. Джа̄мбава̄н бил велик предан на Бога още от времето на Бог Ра̄мачандра и не приел скъпоценния камък като нещо, от което особено се нуждае. Той го дал на малкия си син да се забавлява с него вместо играчка.

Сатра̄джит бил останал в града. Когато малкият му брат Прасена не се върнал от гората, царят много се разстроил. Той не знаел, че брат му е разкъсан от лъв и че лъвът на свой ред е убит от Джа̄мбава̄н. Той си помислил, че вероятно Кр̣ш̣н̣а е убил Прасена и е отмъкнал камъка. Сатра̄джит мислел така, защото Кр̣ш̣н̣а веднъж вече му бил поискал камъка, но не го получил. Тази догадка прераснала в мълва, която Сатра̄джит разнесъл из целия град Два̄рака̄.

Лъжливият слух, че Кр̣ш̣н̣а е убил Прасена и е взел скъпоценния камък, се разнесъл мълниеносно навсякъде. Кр̣ш̣н̣а не искал да бъде опозорен по този начин, затова решил да отиде в гората и да намери камъка Сямантака. Той взел със себе си някои от видните жители на Два̄рака̄ и отишъл да търси Прасена, брата на Сатра̄джит. Кр̣ш̣н̣а го намерил мъртъв, разкъсан от лъва. Малко след това открил и лъва, убит от Джа̄мбава̄н, известен още като Р̣кш̣а. Виждало се, че Р̣кш̣а го е убил без помощта на никакво оръжие. После Кр̣ш̣н̣а и жителите на Два̄рака̄ открили в гората дълъг проход, за който били чували, че води до къщата на Р̣кш̣а. Кр̣ш̣н̣а знаел, че хората му няма да се осмелят да влязат в прохода, затова ги помолил да останат отвън, а Той самият се вмъкнал в мрачния тунел, за да намери Джа̄мбава̄н, Р̣кш̣а. Щом влязъл, Кр̣ш̣н̣а видял, че синът на Р̣кш̣а си играе със скъпоценния камък Сямантака. Кр̣ш̣н̣а се приближил до детето, за да вземе камъка. Дойката, която се грижела за него, се уплашила, защото помислила, че Кр̣ш̣н̣а ще отмъкне скъпоценния камък, и от страх високо завикала.

В отговор на виковете ѝ тутакси се появил Джа̄мбава̄н, много сърдит. Всъщност той бил велик предан на Кр̣ш̣н̣а, но понеже бил ядосан, не могъл да познае господаря си и го помислил за някой обикновен човек. Това напомня за думите на Бога в Бхагавад-гӣта̄, с които Той съветва Арджуна да се освободи от гнева, алчността и похотта, за да може да се издигне на духовно равнище. Похотта, гневът и алчността вървят ръка за ръка в сърцето и пречат на напредъка по духовния път.

Джа̄мбава̄н не разпознал господаря си и пръв го предизвикал на бой. Последвала велика схватка между Кр̣ш̣н̣а и Джа̄мбава̄н, в която те се били като два лешояда. Там, където има трупове, между лешоядите се разгаря голяма борба за плячката. Отначало Кр̣ш̣н̣а и Джа̄мбава̄н се били с оръжия, после с камъни, после с големи дървета, после с голи ръце и накрая започнали да се удрят с юмруци, а ударите им поразявали като мълнии. Всеки мислел, че ще победи другия, но схватката продължила с дни, без да прекъсва нито денем, нито нощем. Така изтекли двадесет и осем дена.

Макар че Джа̄мбава̄н бил най-силното живо същество тогава, под непрекъснатите удари на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ставите на крайниците му бавно се отпускали и постепенно силата му напълно се стопила. Джа̄мбава̄н бил страшно изтощен, целият бил потънал в пот и започнал да се чуди. Кой е този противник, който така го омаломощил? Джа̄мбава̄н добре познавал свръхчовешката си физическа сила и когато капнал от изтощение под ударите на Кр̣ш̣н̣а, разбрал, че Кр̣ш̣н̣а не е никой друг, освен неговият обожаван Бог, Върховната Божествена Личност. За преданите тази случка носи особено значение. В началото Джа̄мбава̄н не могъл да разбере Кр̣ш̣н̣а, защото погледът му бил замъглен от материални привързаности. Той бил привързан към момчето си и към изключително ценния камък Сямантака, който не искал да предаде на Кр̣ш̣н̣а. В действителност когато Кр̣ш̣н̣а се появил, Джа̄мбава̄н се разгневил, защото мислел, че е дошъл да вземе камъка. Такова е положението в материалния свят: човек може да има много силно тяло, но пак да не може да разбере Кр̣ш̣н̣а.

Кр̣ш̣н̣а искал да се забавлява и затова започнал тази привидна схватка със своя предан. Както видяхме от страниците на Шрӣмад Бха̄гаватам, Върховната Божествена Личност притежава всички склонности и чувства, срещащи се у човешкото същество. Понякога Богът е настроен войнствено и иска да се бие, за да покаже физическата си сила. Тогава Той избира сред преданите си някой, който може да му достави това удоволствие. Кр̣ш̣н̣а желаел наслаждението от тази „битка“ с Джа̄мбава̄н. По природа Джа̄мбава̄н бил предан, но докато служел на Бога със силата на тялото си, нямал знание за Кр̣ш̣н̣а. И щом Кр̣ш̣н̣а бил удовлетворен от борбата, Джа̄мбава̄н незабавно разбрал, че противникът му не може да е никой друг, освен самият Върховен Бог. Заключението е, че той могъл да разбере Кр̣ш̣н̣а чрез служенето си, защото понякога и борбите доставят удоволствие на Кр̣ш̣н̣а.

И Джа̄мбава̄н казал на Бога: „О, Господи, сега мога да разбера кой си Ти. Ти си Върховната Божествена Личност, Бог Виш̣н̣у. Ти си източникът на силата, богатството, славата, красотата, мъдростта и самоотречението на всеки.“ Тези думи на Джа̄мбава̄н се потвърждават във Веда̄нта сӯтра, където се обявява, че Върховният Бог е източник на всичко. Джа̄мбава̄н оприличил Бог Кр̣ш̣н̣а на Върховната Личност, Бог Виш̣н̣у: „Скъпи Господи, Ти си сътворил всички създатели във вселената.“ Тези думи са много поучителни за обикновените хора, които се удивляват от дейностите на личностите с изключителни умствени способности. Обикновените хора с изненада посрещат изобретенията на великия учен, но думите на Джа̄мбава̄н потвърждават, че макар учените да създават най-различни необикновени неща, Кр̣ш̣н̣а е този, който е сътворил самите учени. Той е създал не само един, а милиони и милиарди учени в цялата вселена. По-нататък Джа̄мбава̄н казал: „Ти си сътворил не само „създателите“, а и материалните елементи, с които те работят.“ Учените използват природните елементи или законите на материалната природа, за да изобретят нещо удивително, но всъщност тези закони и елементи също са създадени от Кр̣ш̣н̣а. Това е истинското научно разбиране. Хората с ниска интелигентност не се опитват да разберат кой е създал мозъка на учения, те се задоволяват само с невероятното му изобретение.

Джа̄мбава̄н продължил: „О, Господи, факторът време, който обединява всички природни елементи, също е твое проявление. Ти си върховният фактор време, чрез който се осъществява, поддържа се и накрая се унищожава цялото творение. И не само физическите елементи и времето – личностите, които управляват съставните елементи на творението и го усъвършенстват, също са неотделими части от теб. Така че живото същество не е независим творец. Когато изучи правилно всички движещи сили, човек може да открие, че Ти си върховният властител и господар на всичко. О, Господи, затова разбирам, че Ти си същата Върховна Божествена Личност, която обожавах под образа на Бог Ра̄мачандра.

Моят Бог Ра̄мачандра поиска да построи мост над океана и аз видях със собствените си очи как океанът се развълнува само от погледа на моя Бог. А когато над целия океан се изви буря, всички живи същества – китове, алигатори, риби тимин̇гила – много се разтревожиха. (Рибата тимин̇гила живее в океана и може да поглъща наведнъж цели китове.) Океанът бе принуден да се предаде и да позволи на Ра̄мачандра да го прекоси, за да стигне до острова, наречен Лан̇ка̄ (днешния Цейлон). И днес всички добре знаят как беше построен мостът от нос Коморин до Цейлон. След построяването на моста цялото царство на Ра̄ван̣а бе изгорено до основи. При сражението всички крайници на Ра̄ван̣а бяха пронизани от острите Ти стрели, а главата му се търколи на земята. Сега разбирам, че Ти си моят Бог Ра̄мачандра. Никой друг не притежава такава необятна сила. Никой друг нямаше да може да ме победи по този начин.“

Бог Кр̣ш̣н̣а бил удовлетворен от молитвите и думите на Джа̄мбава̄н и за да успокои болките му, започнал да потупва с лотосовата си длан цялото му тяло. Умората на Джа̄мбава̄н от великата борба веднага се стопила. След това Бог Кр̣ш̣н̣а нарекъл Джа̄мбава̄н цар, защото истинският цар на гората бил той, а не лъвът, който той бил убил с голи ръце. Кр̣ш̣н̣а му казал, че е дошъл да му поиска камъка Сямантака, защото откакто била открадната тази скъпоценност, глупавите хора опозорили името му. Кр̣ш̣н̣а направо му казал, че е дошъл да поиска камъка, за да се спаси от това безчестие. Джа̄мбава̄н разбрал каква е работата и за да достави удоволствие на Бога, незабавно му дал не само Сямантака, но и дъщеря си Джа̄мбаватӣ, която била тъкмо за женене.

Историята на женитбата на Джа̄мбаватӣ и Кр̣ш̣н̣а и предаването на скъпоценния камък Сямантака завършила в планинската пещера. Борбата между Кр̣ш̣н̣а и Джа̄мбава̄н продължила двадесет и осем дена, но хората от Два̄рака̄ чакали пред прохода само дванадесет дена и след това решили, че трябва да се е случило нещо лошо. Те не можели да разберат със сигурност какво точно е то и тъжни и уморени, се завърнали в Два̄рака̄.

Цялото семейство: майката на Кр̣ш̣н̣а Девакӣ, баща му Васудева и главната от съпругите му Рукмин̣ӣ, заедно с всички други приятели, близки и обитатели на двореца, били много тъжни, когато хората се завърнали у дома без Кр̣ш̣н̣а. Те изпитвали към Кр̣ш̣н̣а обяснима обич и започнали да наричат Сатра̄джит с обидни имена, защото той бил причината за изчезването на Кр̣ш̣н̣а. Те отишли да обожават богинята Чандрабха̄га̄ и ѝ се молели Кр̣ш̣н̣а да се завърне. Богинята била удовлетворена от молитвите на жителите на Два̄рака̄ и веднага им дала благословията си. Кр̣ш̣н̣а отново се появил, съпроводен от новата си съпруга Джа̄мбаватӣ, и всички жители на Два̄рака̄ ликували. Те се радвали като някой, който посреща скъп роднина, завърнал се от царството на смъртта. Те били помислили, че в битката Кр̣ш̣н̣а е изпаднал в много тежко положение и затова почти били изгубили надежда, че някога ще се върне. Но щом видели, че Кр̣ш̣н̣а наистина се е върнал, и то с нова съпруга, Джа̄мбаватӣ, веднага започнали голям празник.

Цар Уграсена свикал всички по-важни царе и владетели. Сатра̄джит също бил поканен и Кр̣ш̣н̣а разказал пред всички как бил взет камъка от Джа̄мбава̄н. Кр̣ш̣н̣а поискал да го предаде на цар Сатра̄джит, но той се срамувал, защото бил опозорил Кр̣ш̣н̣а без никаква нужда. Той мълчаливо поел в ръката си съкровището, навел глава и без да каже нито дума пред събралите се царе, се завърнал у дома си. После размислил как да се пречисти от ужасната постъпка, която извършил, като опозорил Кр̣ш̣н̣а. Той съзнавал, че много сериозно е оскърбил Кр̣ш̣н̣а и че трябва да открие лек за това, за да може отново да спечели благосклонността му.

Цар Сатра̄джит горял от нетърпение да поправи неприятностите, които предизвикал с глупостта си от влечение към един материален предмет, скъпоценния накит Сямантака. Той истински се измъчвал от обидата, която нанесъл на Кр̣ш̣н̣а, и искрено искал да изкупи вината си. Отвътре Кр̣ш̣н̣а му дал разум и той решил да подари на Кр̣ш̣н̣а скъпоценния камък и красивата си дъщеря Сатябха̄ма̄. Нямало друг начин за поправяне на положението и затова той уговорил сватбената церемония на Кр̣ш̣н̣а и дъщеря си. Той подарил на Върховната Божествена Личност както съкровището, така и дъщеря си. Сатябха̄ма̄ била толкова красива и благородна, че въпреки че много принцове искали ръката ѝ, Сатра̄джит изчаквал да намери най-подходящия зет. По милостта на Кр̣ш̣н̣а той решил да я даде на него.

Бог Кр̣ш̣н̣а много се зарадвал и казал на Сатра̄джит, че няма нужда от камъка Сямантака. Той рекъл: „По-добре ще е камъкът да остане в храма, както беше по-рано и тогава ние всички ще имаме полза от него. Докато се намира в Два̄рака̄, в града няма да има глад и страдания, причинени от болести, жега и мраз.“