ТЕКСТ 55
VERZ 55
Текст
Besedilo
я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣
тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄
вишате тад-анантарам
yāvān yaś cāsmi tattvataḥ
tato māṁ tattvato jñātvā
viśate tad-anantaram
Дума по дума
Synonyms
бхактя̄ – чрез чисто предано служене; ма̄м – мен; абхиджа̄на̄ти – може да познае; я̄ва̄н – колкото; ях̣ ча асми – какъвто съм Аз; таттватах̣ – истински; татах̣ – след това; ма̄м – мен; таттватах̣ – истински; гя̄тва̄ – като знае; вишате – той влиза; тат-анантарам – след това.
bhaktyā – s čistim vdanim služenjem; mām – Mene; abhijānāti – lahko spozna; yāvān – takega; yaḥ ca asmi – kakršen sem; tattvataḥ – v resnici; tataḥ – zatem; mām – Mene; tattvataḥ – v resnici; jñātvā – ko pozna; viśate – vstopi; tat-anantaram – potem.
Превод
Translation
Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога.
Človek Me lahko spozna takega, kakršen sem, kot Vsevišnjo Božansko Osebnost, samo z vdanim služenjem. Ko po zaslugi svoje vdanosti postane popolnoma zavesten Mene, lahko vstopi v Božje kraljestvo.
Пояснение
Purport
Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и неговите пълни части не могат да бъдат разбрани чрез размишления или от непредани. Ако някой желае да разбере Върховната Божествена Личност, трябва да се заеме с чисто предано служене под ръководството на чист предан. В противен случай истината за Бога, Върховната Личност, винаги ще остава скрита. Както вече се каза в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася – Той не се разкрива пред всекиго. Никой не може да разбере Бога само с обширни научни познания и задълбочен размисъл. Единствено личността, истински отдадена на преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да разбере какво е Кр̣ш̣н̣а. Научните степени не са от полза.
Spekulativni filozofi in brezbožneži ne morejo doumeti Kṛṣṇe, Vsevišnje Božanske Osebnosti, in Njegovih popolnih emanacij. Vsevišnjega Gospoda lahko spozna le, kdor Mu pod vodstvom čistega bhakte služi s čisto ljubeznijo in vdanostjo. Za vse druge ostane resnica o Vsevišnji Božanski Osebnosti skrivnost. Kot že rečeno, se Gospod ne razodene vsakomur: nāhaṁ prakāśaḥ sarvasya (Bhagavad-gītā 7.25). Velika učenost in abstraktno umovanje nikomur ne omogočita razumeti Boga. Kṛṣṇo lahko dejansko spozna samo tisti, ki je zavesten Kṛṣṇe in Mu vdano služi. Univerzitetne diplome nam pri tem ne bodo v pomoč.
Този, който е истински напреднал в науката за Кр̣ш̣н̣а, е достоен да влезе в духовното царство, обителта на Кр̣ш̣н̣а. Сливането с Брахман не означава загуба на индивидуалността. Преданото служене е вечно и докато то съществува, трябва да има Бог, предан и процес на предано служене. Това знание не изчезва никога, дори след освобождението. „Освобождение“ всъщност означава освобождение от материалното схващане за живота; в духовния живот съществува същото разграничение и същата индивидуалност, но в чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не би трябвало погрешно да се приема, че думата вишате, „влиза в мен“, подкрепя монистичната теория, според която човек става едно с безличностния Брахман. Не. Вишате означава, че човек може да влезе в обителта на Върховния Бог, лично да общува с него и да му служи. Например зелената птица каца на зелено дърво, не за да стане едно с него, а да се наслаждава на плодовете му. Имперсоналистите обикновено дават пример с реката, която се влива в океана и изчезва. Това може да бъде източник на щастие за имперсоналиста, но персоналистът запазва личната си индивидуалност, както обитателите на океана. Ако се спуснем по-дълбоко в океана, ще открием толкова много живи същества. Повърхностният досег с океана не е достатъчен; трябва да се придобие пълно знание за водните животни, обитаващи океанските дълбини.
Kdor je v celoti doumel znanost o Kṛṣṇi, lahko vstopi v duhovno kraljestvo, v Kṛṣṇovo prebivališče. Kadar pravimo, da kdo postane Brahman, to ne pomeni, da izgubi individualnost. Še naprej vdano služi in dokler govorimo o vdanem služenju, morajo obstajati Bog, bhakta in metoda vdanega služenja. Bhakta se tega nikoli ne preneha zavedati, niti po osvoboditvi ne. Z osvoboditvijo se živo bitje reši materialnega pojmovanja življenja. V duhovnem življenju še zmeraj obstaja razlika med njim in Bogom. Živo bitje ohrani individualnost, le da ima na tej stopnji čisto zavest Kṛṣṇe. Beseda viśate, „vstopi Vame“, nikakor ne govori v prid teoriji monizma, po kateri se duša zlije z brezosebnim Brahmanom. To ni res. Viśate pomeni, da živo bitje kot individualna oseba vstopi v prebivališče Vsevišnjega Gospoda, kjer se druži z Gospodom in Mu služi. Zelena ptica na primer ne zleti v zeleno krošnjo zato, da bi postala eno z drevesom, temveč zato, da bi uživala njegove plodove. Impersonalisti pogosto navajajo primer reke, ki teče v ocean in se združi z njim. Združenje z brezosebnim Brahmanom lahko prinese srečo impersonalistom, personalist pa ohrani individualnost, kakor ribe, ki živijo v oceanu. Če se spustimo v globino oceana, bomo našli množico živih bitij. Kdor pozna samo površino oceana, nima prave predstave o njem. Da bi ga dejansko poznali, moramo poznati živa bitja, ki živijo v njegovih globinah.
Благодарение на своето служене преданият може да разбере трансценденталните качества и съвършенства на Бога такива, каквито са в действителност. В единайсета глава се казва, че той може да бъде разбран само чрез предано служене. Тук се потвърждава същото: чрез предано служене може да се разбере Бог, Върховната Личност, и да се влезе в царството му.
Ker bhakta s čisto vdanostjo služi Vsevišnjemu Gospodu, resnično razume Njegove transcendentalne odlike in Njegovo veličino. Kot je rečeno v enajstem poglavju, je Gospoda mogoče doumeti samo z vdanim služenjem. To pravi tudi ta verz: da bi lahko razumeli Vsevišnjega Gospoda in vstopili v Njegovo kraljestvo, Mu moramo služiti z ljubeznijo in vdanostjo.
След постигане на нивото брахма-бхӯта – освобождение от материалните представи – преданото служене започва със слушане за Бога. Когато слушаме за Върховния, нивото брахма-бхӯта се развива от само себе си и материалното замърсяване – алчност и копнеж за сетивно наслаждение – изчезва. Тъй като похотта и копнежите изчезват от сърцето на предания, той се привързва все по-силно към служенето и тази привързаност го освобождава от материалното замърсяване. На този етап от живота той може да разбере Върховния Бог. Това се казва и в Шрӣмад Бха̄гаватам. След освобождението процесът на бхакти, трансценденталното служене, продължава. И Веда̄нта сӯтра (4.1.12) потвърждава това: а̄-пра̄ян̣а̄т татра̄пи хи др̣ш̣т̣ам – след освобождението процесът на предано служене продължава. Шрӣмад Бха̄гаватам определя истинското освобождение в преданост като възстановяване идентичността на живото същество, собственото му органично присъщо положение. Въпросното положение вече беше обяснено: всяко живо същество е откъсната, неразделно свързана с Върховния Бог частица; тоест органично присъщото му положение е да служи. След освобождението това служене не спира. Истинско освобождение е освобождението от погрешното схващане за живота.
Ko človek doseže raven brahma-bhūta in se tako osvobodi materialnih nazorov, začne vdano služiti Gospodu, tako da posluša o Njem. Kdor posluša pripovedi o Vsevišnjem Gospodu, se dvigne na raven brahma-bhūta in se znebi materialnih nečistoč, kot sta pohlep in neobrzdana želja po čutnem uživanju. Ko pohlep in poželenje izgineta iz srca bhakte, se njegova navezanost na služenje Gospodu okrepi, kar mu omogoči, da se reši še vseh ostalih materialnih nečistoč. Tedaj lahko razume Vsevišnjega Gospoda. To je rečeno tudi v Śrīmad-Bhāgavatamu. Bhakti ali transcendentalno služenje Gospodu se po osvoboditvi nadaljuje. Vedānta-sūtra (4.1.12) potrjuje to z besedami ā-prāyaṇāt tatrāpi hi dṛṣṭam. To pomeni, da bhakta po osvoboditvi še naprej vdano služi Gospodu. Po besedah Śrīmad-Bhāgavatama je osvoboditev, ki je rezultat vdanega služenja, stanje, v katerem se živo bitje znova zaveda svoje prave identitete, svojega izvornega položaja. Kot je bilo že pojasnjeno, je vsako živo bitje izvorno sestavni delec Vsevišnjega Gospoda. Zato je njegovo naravno opravilo, da služi Gospodu. To služenje se nadaljuje tudi po osvoboditvi. Doseči pravo osvoboditev pomeni znebiti se napačnega pojmovanja življenja.