Шрӣмад бха̄гаватам 5.26.23
Текст
Дума по дума
йе – тези, които; ту – но; иха – през този живот; ваи – наистина; вр̣ш̣алӣ-патаях̣ – съпрузите на жени шӯдри; наш̣т̣а – загубили; шауча-а̄ча̄ра-нияма̄х̣ – чистота, добро поведение и порядъчен живот; тякта-ладжджа̄х̣ – без срам; пашу-чаря̄м – поведението на животни; чаранти – те проявяват; те – те; ча – също; апи – наистина; претя – умирайки; пӯя – от гной; вит̣ – изпражнения; мӯтра – урина; шлеш̣ма – костен мозък; мала̄ – слюнка; пӯрн̣а – пълен; арн̣аве – в океан; нипатанти – падат; тат – това; ева – само; атибӣбхатситам – гнусно; ашнанти – те ядат.
Превод
Безсрамните съпрузи на жени шӯдри от нисш произход живеят като животни и нямат понятие за добро поведение, чистота и порядъчен живот. След смъртта такива хора са хвърлени в ада Пӯйода, в океан, пълен с гной, изпражнения, урина, слуз, слюнка и други подобни. Шӯдрите, които не се коригират, падат в този океан и са принудени да ядат гнусотиите му.
Пояснение
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее в една от песните си:
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адах̣-пате я̄я
Той казва, че последователите на карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а (плодоносни дейности и философски размишления), пропускат благоприятните възможности на човешкия живот и неусетно се въвличат в кръговрата на раждането и смъртта. И неизменно присъства вероятността да се озоват в Пӯйода Нарака (ада Пӯйода), където насила ще трябва да ядат изпражнения, урина, гной, слуз, слюнка и други отвратителни неща. Важно е да отбележим, че този стих се отнася особено за шӯдрите. Роденият като шӯдра ще бъде принуден многократно да се връща в океана на Пӯйода и да се храни с противни неща. Виждаме как дори от един шӯдра се очаква да стане бра̄хман̣а – това е смисълът на човешкия живот. Всеки трябва да се стреми към усъвършенстване. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.13): ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ – „В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“. Дори да е с качествата на шӯдра, човек трябва да се усъвършенства и да стане бра̄хман̣а. Никой не бива да пречи на хората да се издигат до равнището на бра̄хман̣и или ваиш̣н̣ави независимо от предишното им положение. Всъщност всеки трябва да стане ваиш̣н̣ава – тогава от само себе си ще бъде и бра̄хман̣а. Такава промяна е възможна само с разрастването на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото ние се опитваме да издигнем всеки до равнището на ваиш̣н̣ава. Както Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички видове религии и просто ми се отдай“. Трябва да изоставим професионалните си задължения на шӯдра, кш̣атрия или вайшя и да усвоим предписаните ваиш̣н̣авски задължения, в които влизат и дейностите на бра̄хман̣ите. Кр̣ш̣н̣а разяснява в Бхагавад-гӣта̄ (9.32):
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
„О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение“. Човешкият живот е предназначен да се върнем у дома, при Бога. Това преимущество трябва да е достъпно за всекиго, независимо дали е шӯдра, вайшя, жена или кш̣атрия. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но ако човек самодоволно си остава шӯдра, ще бъде принуден да се мъчи по начина, описан в стиха: тад ева̄тибӣбхатситам ашнанти.