Шрӣмад бха̄гаватам 5.11.2
Текст
вита̄на-видьору-виджр̣мбхитеш̣у
на веда-ва̄деш̣у хи таттва-ва̄дах̣
пра̄йен̣а шуддхо ну чака̄сти са̄дхух̣
Дума по дума
татха̄ – следователно; ева – наистина; ра̄джан – о, царю; уру-га̄рха-медха – ритуали, свързани с материалния семеен живот; вита̄на-видя̄ – с нарастващо знание; уру – много; виджр̣мбхитеш̣у – сред тези, които се интересуват; на – не; веда-ва̄деш̣у – които говорят в съответствие с Ведите; хи – наистина; таттва-ва̄дах̣ – духовната наука; пра̄йен̣а – почти винаги; шуддхах̣ – освободени от всички замърсяващи дейности; ну – именно; чака̄сти – се проявява; са̄дхух̣ – човек, напреднал в преданото служене.
Превод
Скъпи царю, разговорите за отношенията между господаря и слугата, царя и поданика и пр. са само разговори за материални дейности. Хората, които се занимават с материалните дейности, изложени във Ведите, посвещават цялото си внимание на материални жертвоприношения и вярват единствено в материални завоевания. Естествено такива хора никога не стигат до духовно просветление.
Пояснение
В този стих две думи заслужават внимание: веда-ва̄да и таттва-ва̄да. В Бхагавад-гӣта̄ тези, които следват Ведите, но не разбират смисъла на ведическото знание или на Веда̄нта сӯтра, се наричат веда-ва̄да-рата̄х̣.
правадантй авипашчитах̣
веда-ва̄да-рата̄х̣ па̄ртха
на̄няд астӣти ва̄динах̣
джанма-карма-пхала-прада̄м
крия̄-вишеш̣а-бахула̄м̇
бхогаишваря-гатим̇ прати
„Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това“ (Бхагавад-гӣта̄, 2.42 – 43).
Веда-ва̄да последователите на Ведите, обикновено се насочват към карма-ка̄н̣д̣а – жертвоприношения в съответствие с ведическите наставления. С това те се издигат до по-висши планети. По принцип те спазват обетите, свързани с Ча̄турма̄ся. Акш̣айям̇ ха ваи ча̄турма̄ся-я̄джинах̣ сукр̣там̇ бхавати: този, който изпълнява ча̄турма̄ся-ягя, постига благочестие. Благочестивите хора се издигат на висшите планети (ӯрдхвам̇ гаччханти саттва-стха̄х̣). Някои последователи на Ведите са привързани към карма-ка̄н̣д̣а, ведически плодоносни дейности, в стремежа си към по-добър живот. Други са на мнение, че не това е целта на Ведите. Тад ятхаивеха карма джитах̣ локах̣ кш̣ӣяте евам евам утра пун̣я джитах̣ локах̣ кш̣ӣяте. В нашия свят за издигнати се смятат хората с аристократичен произход, с добро образование, красива външност или голямо богатство. Тези придобивки са награда за благочестиви дейности в минали животи. Обаче те изчезват, щом се изчерпи запаса от благочестива дейност. Ако се привържем към благочестивите дейности, в следващия си живот можем да получим такива светски придобивки и да се родим на райските планети. Но рано или късно ще трябва да се разделим с тях. Кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти (Бхагавад-гӣта̄, 9.21): щом резултатът от натрупаната благочестива дейност се изчерпи, живото същество трябва отново да се върне на мартя-лока. Според казаното в самите Веди истинската им цел не е благочестивата дейност. Целта на Ведите е обяснена в Бхагавад-гӣта̄. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣: целта на Ведите е да се разбере Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Веда-ва̄дӣте не притежават истинска мъдрост и последователите на гя̄на-ка̄н̣д̣а (знание за Брахман) също не са съвършени. Но този, който достигне равнището упа̄сана̄ и приеме обожанието на Върховната Божествена Личност, става съвършен (а̄ра̄дхана̄на̄м̇ сарвеш̣а̄м̇ виш̣н̣ор а̄ра̄дханам̇ парам). Във Ведите са описани религиозни ритуали и различни жертвоприношения в чест на полубоговете, но тези церемонии са вторични, защото извършителите им не знаят, че крайната цел е Виш̣н̣у (на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум). Когато се издигне до виш̣н̣ор а̄ра̄дханам, или бхакти йога, човек е постигнал съвършенството на живота. В противен случай той не е таттва-ва̄дӣ, а по думите на Бхагавад-гӣта̄, веда-ва̄дӣ – сляп последовател на ведическите канони. Веда-ва̄дӣ може да се пречисти от материалното замърсяване само ако стане таттва-ва̄дӣ, т.е. познавач на таттва, Абсолютната Истина. Таттва се осъзнава в три аспекта – брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте. Дори този, който е разбрал таттва, трябва да почита Бхагава̄н, Виш̣н̣у и неговите разширения, иначе е далеч от съвършенство. Бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте: след много животи истински знаещият се отдава на Кр̣ш̣н̣а. Можем да направим заключението, че неинтелигентните хора с ограничено знание не могат да разберат Бхагава̄н, Брахман или Парама̄тма̄, но този, който изучи Ведите и разбере Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, постига равнището на съвършеното знание.