Шрӣмад бха̄гаватам 5.1.38
Текст
Дума по дума
пара-девата̄ – на Върховната Божествена Личност; праса̄да – по милостта; адхигата – постигна; а̄тма-пратявамаршена – благодарение на себепознанието; ануправр̣ттебхях̣ – които неотклонно следваха примера му; путребхях̣ – на синовете си; има̄м – тази земя; ятха̄-да̄ям – точно според наследството; вибхаджя – разделяне; бхукта-бхога̄м – на която се наслаждаваше толкова много; ча – също; махиш̣ӣм – царицата; мр̣такам ива – като мъртво тяло; саха – с; маха̄-вибхӯтим – голямо богатство; апаха̄я – изоставяйки; сваям – себе си; нихита – съвършено приел; нирведах̣ – отречението; хр̣ди – в сърцето си; гр̣хӣта – прие; хари – на Върховната Божествена Личност; виха̄ра – забавления; анубха̄вах̣ – с такова отношение; бхагаватах̣ – на великия светец; на̄радася – святия На̄рада; падавӣм – позиция; пунах̣ – отново; ева – несъмнено; анусаса̄ра – започна да следва.
Превод
По милостта на Върховната Божествена Личност Маха̄ра̄джа Прияврата сякаш се събуди от сън. Раздели земните си богатства между своите покорни синове. Изостави всичко – голямото царство, богатствата и съпругата си, с която бе изпитал толкова много сетивни наслади, – и така сложи край на всяка привързаност. Пречистеното му сърце се превърна в място за забавленията на Върховната Божествена Личност. Така той успя да се завърне на пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, на духовния живот, и да възобнови позицията си, постигната с благословията на великия светец На̄рада.
Пояснение
Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху пише в Шикш̣а̄ш̣т̣ака: чето-дарпан̣а-ма̄рджанам̇ бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам – когато сърцето се пречисти, бушуващият огън на материалното съществуване веднага изгасва. Сърцата ни са създадени за забавленията на Върховната Божествена Личност. Това означава да сме в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание с мисълта за Кр̣ш̣н̣а така, както Той самият ни съветва (ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру). Това би трябвало да е единственото ни занимание. Без да е пречистил сърцето си, човек не може да мисли за трансценденталните забавления на Бога, но ако отвори сърцето си за Върховната Божествена Личност, лесно ще се освободи от материалните привързаности. Философите ма̄я̄ва̄дӣ, йогӣте и гя̄нӣте се опитват да се отрекат от материалния свят, като просто казват: брахма сатям̇ джаган митхя̄ – „Този свят е илюзорен. От него няма смисъл. Нека се устремим към Брахман“. Подобно теоретично знание няма да ни помогне. Ако вярваме, че Брахман е истината, трябва да поставим в сърцата си лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както направил Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Тогава ще станем достатъчно силни, за да се освободим от материалния плен.
Маха̄ра̄джа Прияврата бил способен да изостави своето великолепно царство и да прекъсне отношенията с красивата си съпруга, сякаш тя била мъртво тяло. Колкото и да е красива и привлекателна една жена, никой не се интересува повече от нея, след като тялото ѝ умре. Ние ласкаем хубавата жена заради тялото ѝ, но щом душата напусне същото това тяло, то престава да буди възторг и у най-похотливия мъж. По милостта на Бога Маха̄ра̄джа Прияврата бил толкова силен, че успял да се раздели с красивата си съпруга, все едно била мъртва. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал:
кавита̄м̇ ва̄ джагадӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи
„О, всемогъщи Господи, не искам нито богатства, нито красиви жени, нито последователи. Искам само да ти служа безкористно и предано живот след живот“. За напредъка в духовния живот привързаността към материално богатство и красива съпруга са две големи препятствия. Всеки, който иска да се издигне над материалното невежество, трябва с милостта на Кр̣ш̣н̣а да се освободи от привързаността към жени и пари. След като преодолял тези привързаности, Маха̄ра̄джа Прияврата могъл отново спокойно да следва наставленията на великия мъдрец На̄рада.