Шрӣмад бха̄гаватам 4.9.6
Текст
йо 'нтах̣ правишя мама ва̄чам има̄м̇ прасупта̄м̇
сан̃джӣваятй акхила-шакти-дхарах̣ сва-дха̄мна̄
аня̄м̇ш ча хаста-чаран̣а-шраван̣а-тваг-а̄дӣн
пра̄н̣а̄н намо бхагавате пуруш̣а̄я тубхям
Дума по дума
дхрувах̣ ува̄ча – Дхрува Маха̄ра̄джа каза; ях̣ – Върховният Бог, който; антах̣ – вътре; правишя – прониквайки; мама – мои; ва̄чам – слова; има̄м – всички тези; прасупта̄м – които са бездейни или мъртви; сан̃джӣваяти – съживява; акхила – вселенска; шакти – енергия; дхарах̣ – притежаващ; сва-дха̄мна̄ – чрез вътрешната си енергия; аня̄н ча – и другите части на тялото; хаста – като ръце; чаран̣а – крака; шраван̣а – уши; твак – кожа; а̄дӣн – и прочее; пра̄н̣а̄н – жизнена сила; намах̣ – нека отдам почитанията си; бхагавате – на Върховната Божествена Личност; пуруш̣а̄я – Върховната Личност; тубхям – на тебе.
Превод
Дхрува Маха̄ра̄джа каза: О, Господи мой, Ти си всемогъщ. Ти влезе в мене и пробуди за живот спящите ми сетива – ръцете, нозете, слуха, осезанието, жизнената ми сила и най-важното, моята реч. Затова се покланям пред теб с най-дълбока почит и благоговение.
Пояснение
Дхрува Маха̄ра̄джа веднага забелязал промените, които настъпили у него, когато видял лице в лице Върховната Божествена Личност и осъзнал духовната си природа. Той разбрал, че дотогава жизнената му сила и всичките му сетивни органи са спели. Докато човек не постигне духовно равнище, всички органи и части на тялото му, неговите телесни способности и умът му са потънали в сън, а дейностите му са като дейности на мъртвец или призрак. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура се обръща към себе си: „О, живо същество, събуди се! Колко дълго ще спиш в обятията на ма̄я̄? Сега, когато притежаваш човешка форма, пробуди се и осъзнай себе си“. Ведите също ни призовават: „Стани от сън! Събуди се! Използвай ценните преимущества на човешкия живот и осъзнай себе си“. Такива са ведическите наставления.
Когато благодарение на духовното просветление сетивата на Дхрува Маха̄ра̄джа се съживили, той разбрал самата същина на ведическите писания – че Върховният Бог е Върховната Личност, че Богът не е безличностен. Дхрува Маха̄ра̄джа лично се убедил в този факт. Той проумял, че дълго време всъщност е спял, и изпитал силна потребност да възхвали Бога в съответствие с наставленията на Ведите. Един материалист не е в състояние да слави Бога или да му отдава молитви, защото не разбира смисъла на Ведите.
Когато Дхрува Маха̄ра̄джа почувствал промяната в себе си, той веднага разбрал, че тя е станала по безпричинната милост на Бога. Съзнавайки, че върху него се е изляла благосклонността на Върховния, Той се поклонил с голяма почит и благоговение. Сетивата и умът на Дхрува се одухотворили благодарение на вътрешната енергия на Бога. Затова в тази строфа е използвана думата сва-дха̄мна̄, която значи „чрез духовната енергия“. Духовното просветление е възможно само по милостта на духовната енергия на Бога. Мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а започва с обръщение към духовната енергия на Бога: „Харе“. Тази енергия започва да действа тогава, когато живото същество изцяло се предаде на Върховния и осъзнае положението си на вечен слуга. Когато човек предостави себе си на Върховния Бог и е готов да изпълни всяка негова заповед или желание, той е наричан севонмукха. От този момент нататък той става обект на действие на духовната енергия, която постепенно му открива Бога.
Без да е озарен от духовната енергия, човек не може да отдава молитви във възхвала на Бога. Всички философски съждения и поетични излияния на светски особи са само преки или косвени проявления на действието на материалната енергия. Когато човек наистина е осенен от духовната енергия, неговите сетива се пречистват и той се посвещава изцяло на служене на Бога. Тогава неговите ръце, крака, уши, език, ум, полови органи – накратко всичко се оказва въвлечено в служене на Бога. В дейностите на такъв просветлен предан не остава нищо материално. Нещо повече, той загубва всякакъв интерес към материалните дейности. Този процес на пречистване на сетивата и на въвличането им в служене за Бога се нарича бхакти, или предано служене. В началото преданият използва сетивата си, като следва напътствията на своя духовен учител и на ша̄стрите. Но дори когато осъзнае духовната си природа и сетивата му се пречистят, той продължава да служи. Разликата се състои в това, че отначало сетивата действат механично, а след духовното просветление действията им стават функция на духовните прозрения на предания.