Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 4.29.52

Текст

на̄рада ува̄ча
прашна евам̇ хи сан̃чхинно
бхаватах̣ пуруш̣арш̣абха
атра ме вадато гухям̇
ниша̄мая сунишчитам

Дума по дума

на̄радах̣ ува̄ча – На̄рада каза; прашнах̣ – въпрос; евам – така; хи – без съмнение; сан̃чхиннах̣ – отговорих; бхаватах̣ – на твоя; пуруш̣а-р̣ш̣абха – о, велики; атра – тук; ме вадатах̣ – както говоря; гухям – поверително; ниша̄мая – чуй; су-нишчитам – напълно одобрено.

Превод

О, велики – продължи святият мъдрец На̄рада, – подробно ти отговорих на всичко, за което ти ме попита. Сега чуй една друга история, която е одобрена от святите личности и съдържа много поверително знание.

Пояснение

Шрӣ На̄рада Муни лично приема ролята на духовен учител на цар Бархиш̣ма̄н. Той очаквал, че щом чуе наставленията му, царят веднага ще изостави плодоносните дейности и ще се заеме с предано служене. Но макар и да разбрал всичко, царят още не бил готов да се раздели със своите занимания. Както ще стане ясно от следващите стихове, той възнамерявал да изпрати някого да повика синовете му, които далече от родния си дом се подлагали на лишения и доброволни мъчения. Когато те се завърнели, той се канел да им повери царството и чак тогава да напусне дома си. Така постъпват по-голямата част от хората – приемат авторитетен духовен учител и го слушат, но когато той им каже, че сега трябва да напуснат дома си и изцяло да се посветят на предано служене, те не могат да се решат на това. Дълг на духовния учител е да наставлява ученика си дотогава, докато той не проумее, че материалистичният живот, т.е. плодоносната дейност, не му носи нищо добро. Всъщност човек трябва да се заеме с предано служене още от началото на живота си, както препоръчва Прахла̄да Маха̄ра̄джа: каума̄ра а̄чарет пра̄гьо дхарма̄н бха̄гавата̄н иха (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.6.1). Всички ведически писания единодушно отсъждат, че докато не се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание и с предано служене, човек просто си губи времето с плодоносни дейности в материалния свят. Затова На̄рада Муни решил да представи на царя още една алегория, надявайки се, че тя ще го подтикне да се откаже от семейния живот в материалния свят.