Шрӣмад бха̄гаватам 4.25.39
Текст
праджа̄нандо 'мр̣там̇ яшах̣
лока̄ вишока̄ вираджа̄
я̄н на кевалино видух̣
Дума по дума
дхармах̣ – религиозен обред; хи – несъмнено; атра – тук (в гр̣хастха-а̄шрама, т.е. в семейния живот) ; артха – икономическо развитие; ка̄мау – сетивно наслаждение; ча – и; праджа̄-а̄нандах̣ – удоволствието да имаш поколение; амр̣там – резултатите от жертвоприношенията; яшах̣ – известност; лока̄х̣ – планетни системи; вишока̄х̣ – без скръб; вираджа̄х̣ – без болести; я̄н – което; на – никога; кевалинах̣ – трансценденталистите; видух̣ – знаят.
Превод
Жената продължи: В материалния свят семейните намират щастие в религиозните обреди и дейностите за икономическо процъфтяване, в сетивното наслаждение и отглеждането на потомство – внуци и синове. След това семейният започва да се стреми към освобождение и известност. Той извършва жертвени церемонии, защото знае, че те ще го издигнат до по-висши планети. Но всички тези видове материално щастие са практически неизвестни на трансценденталистите. Те не могат дори да си представят подобно щастие.
Пояснение
Във Ведите са описани две посоки на човешките дейности: правр̣тти-ма̄рга и нивр̣тти-ма̄рга. В основата и на двата пътя са религиозните принципи. При животните съществува само правр̣тти-ма̄рга. Правр̣тти-ма̄рга е сетивното наслаждение, а нивр̣тти-ма̄рга – процесът на духовното развитие. Животните и демоните нямат понятие от нивр̣тти-ма̄рга, но те нямат реална представа и от правр̣тти-ма̄рга. Според правр̣тти-ма̄рга човек може да се стреми към сетивни наслади, но трябва да удовлетворява сетивата си в съгласие с наставленията на Ведите. Например всеки изпитва еротични желания и в демоничното общество не се налагат никакви ограничения в това отношение. Но във ведическата култура човек задоволява тези свои желания единствено в съгласие с указанията на Ведите. Така с напътствията си Ведите дават възможност на цивилизования човек да задоволява потребността си от сетивни удоволствия.
При пътя на духовното себепознание (нивр̣тти-ма̄рга) половите отношения са напълно забранени. Обществото се дели на четири духовни общности – брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са, и според наставленията на Ведите само семейните (гр̣хастхите) имат право да следват пътя на правр̣тти-ма̄рга. В духовните степени брахмачаря, ва̄напрастха и сання̄са половите отношения са изключени.
В тази строфа жената говори единствено в полза на правр̣тти-ма̄рга и отхвърля другия път, нивр̣тти-ма̄рга. Тя открито казва, че ятите, трансценденталистите, които са се отдали на духовен живот (каиваля), не могат дори да си представят щастието на оня, който следва пътя на правр̣тти-ма̄рга. С други думи, човек, който води материалистичен живот в съгласие с принципите на Ведите, изпитва щастие не само сега, но и в следващото си раждане, защото се издига до по-висши планетни системи. В сегашния си живот той се сдобива с всякакви материални блага, внуци и синове, защото редовно извършва религиозните ритуали и обреди. Страданията, които живите същества изпитват в материалния свят, са свързани с раждането, старостта, болестите и смъртта. Но хората, които следват правр̣тти-ма̄рга, извършват различни обредни церемонии при раждането, в старостта, а също и при болести и смърт. Те всъщност не обръщат внимание на страданията, свързани с раждането, старостта, болестите и смъртта, а са изцяло погълнати от провеждането на различните ведически обреди и ритуали.
В основата на правр̣тти-ма̄рга обаче стои сексът. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.9.45) се казва: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам. Семейният, който е твърде привързан към правр̣тти-ма̄рга, всъщност е гр̣хамедхӣ, а не гр̣хастха. Макар да желаят сетивно наслаждение, гр̣хастхите действат в съответствие с указанията на Ведите, докато гр̣хамедхӣте се стремят изцяло и единствено към сетивно наслаждение и не следват никакви ведически предписания. Те са застъпници на свободните полови връзки и в това отношение не налагат ограничения и на своите синове и дъщери, като по този начин ги лишават от възможността да постигнат висшата цел на живота. Гр̣хастхите се наслаждават на секс не само в този живот, но и в следващия, а гр̣хамедхӣте дори не знаят, че има следващ живот, защото единственото, което ги интересува, е как да задоволяват плътта си сега, в този живот. С две думи, когато вниманието на човек е насочено твърде много към секса, той не проявява интерес към трансценденталния, духовния живот. Особено днес, в епохата на Кали, никой не се стреми към духовен напредък. Дори някой да проявява интерес в тази посока, най-често той приема неавторитетни методи за духовно развитие, подведен от многобройните шарлатани.