Шрӣмад бха̄гаватам 4.22.8
Текст
иха локе паратра ча
яся випра̄х̣ прасӣданти
шиво виш̣н̣уш ча са̄нугах̣
Дума по дума
ким – какво; тася – негово; дурлабха-тарам – рядко достижимо; иха – в този свят; локе – свят; паратра – след смъртта; ча – или; яся – този, от когото; випра̄х̣ – бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите; прасӣданти – са доволни; шивах̣ – всеблаг; виш̣н̣ух̣ – Бог Виш̣н̣у; ча – а също и; са-анугах̣ – съпровождани.
Превод
Човек, който е успял да достави радост на бра̄хман̣ите и на ваиш̣н̣авите, може да постигне дори онова, което се постига най-рядко и в този живот, и след смъртта. Нещо повече, той си спечелва милостта на всеблагия Шива и на Бог Виш̣н̣у, който е вечен спътник на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите.
Пояснение
Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите носят в сърцата си всеблагия Бог Виш̣н̣у. Брахма сам̇хита̄ (5.38) утвърждава:
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Преданите са изпълнени с толкова силна любов към Върховната Божествена Личност, Говинда, че винаги носят образа му в сърцата си. Богът се намира в сърцето на всеки, но ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите реално усещат присъствието му и като съзерцават Върховния, постоянно изпитват екстаз. Затова се казва, че те носят Виш̣н̣у със себе си. Където и да отидат, те носят със себе си Бог Виш̣н̣у, Шива и преданите на Бога. Четиримата Кума̄ри били бра̄хман̣и, затова, когато пристигнали в двореца на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, с тях дошли също Бог Виш̣н̣у и преданите му. Оттук следва, че когато бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите са доволни от някого, Бог Виш̣н̣у също е доволен от него. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура потвърждава това в своите осем станси във възхвала на духовния учител: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣. Като удовлетворява духовния учител, който е едновременно и бра̄хман̣а, и ваиш̣н̣ава, човек удовлетворява Върховната Божествена Личност. А този, който е удовлетворил Върховната Божествена Личност, повече няма към какво да се стреми нито в този живот, нито след смъртта си.