Шрӣмад бха̄гаватам 4.18.3
Текст
мунибхис таттва-даршибхих̣
др̣ш̣т̣а̄ йога̄х̣ праюкта̄ш ча
пум̇са̄м̇ шреях̣-прасиддхайе
Дума по дума
асмин – в този; локе – живот; атха ва̄ – или; амуш̣мин – в следващия живот; мунибхих̣ – от великите мъдреци; таттва – истината; даршибхих̣ – от тези, които са я видели; др̣ш̣т̣а̄х̣ – предписани; йога̄х̣ – процеси; праюкта̄х̣ – приложени; ча – също; пум̇са̄м – на обикновените хора; шреях̣ – на благоденствие; прасиддхайе – водещи до постигането.
Превод
Загрижени за благото на човечеството не само сега, но и в следващия живот, великите мъдреци и пророци са предписали различни процеси, чрез които хората могат да си осигурят благоденствие.
Пояснение
Ведическата цивилизация се основава на съвършеното знание, изложено във Ведите и предавано от великите мъдреци и бра̄хман̣и в името на човешкото благо. Наставленията на Ведите се наричат шрути, а обясненията към тях, дело на великите мъдреци, се наричат смр̣ти. Коментарите на мъдреците са в пълно съответствие с ведическите принципи. Хората трябва да следват наставленията както на шрути, така и на смр̣ти. Който иска да напредне духовно, трябва да приеме наставленията и принципите на писанията и да ги следва. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че човек, който се мисли за велик трансценденталист, но не се съобразява с препоръките на шрути и смр̣ти, предизвиква само смут в обществото. Човек трябва да следва принципите, изложени в шрути и смр̣ти, не само в духовния си живот, но и в своето материално съществуване. А обществото като цяло трябва да следва и Ману смр̣ти, тъй като този сборник съдържа законите, които са дадени лично от Ману, бащата на човешкия род.
В Ману смр̣ти е казано, че жената никога не бива да бъде оставяна независима: отначало тя трябва да е под покровителството на своя баща, по-късно – на съпруга си, а в старостта си трябва да е под грижите на своите възрастни синове. През целия си живот жената трябва да се намира под нечия опека. Съвременните жени са независими като мъжете, но всеки може да види, че тези жени, макар и еманципирани, не са по-щастливи от жените, които са под закрилата на семействата си. Ако следват наставленията на шрути, смр̣ти и на великите мъдреци, хората ще могат да бъдат щастливи не само в този, но и в следващия си живот. За съжаление мошеници и негодници провъзгласяват какви ли не начини и средства човек да стане щастлив. Всеки си измисля собствен път, водещ към щастието. Така истинските духовни и материални ценности се изгубват и хората, объркани, не могат да намерят нито мир, нито щастие в този свят. В опита си да разрешат проблемите, които стоят пред човешкото общество, те създадоха Организацията на обединените нации, но и тя се оказва безсилна да им помогне. Хората са нещастни, защото не следват наставленията на Ведите, които могат да им донесат освобождение.
В тази строфа особено важни са думите асмин и амуш̣мин. Асмин значи „в този живот“, а амуш̣мин – „в следващия“. За съжаление в наше време дори маститите професори и учени не вярват в живота след смъртта и твърдят, че със смъртта на тялото всичко свършва. Нима човек може да очаква добър съвет от такива глупци и негодници? И въпреки всичко те минават за велики учени и професори. Думата амуш̣мин в тази строфа обаче е достатъчно красноречива. Човек трябва да живее така, че да си осигури достойно съществуване и в следващия живот. Както ученикът или студентът полага труд над учебниците, за да може по-късно да живее щастливо, така в този си живот човек трябва да придобие знание, за да постигне вечно и щастливо съществуване след смъртта си. И така, хората трябва да следват наставленията на шрути и смр̣ти, защото само по този начин могат да постигнат целта на човешкия живот.