Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 3.27.27

Текст

ядаивам адхя̄тма-ратах̣
ка̄лена баху-джанмана̄
сарватра джа̄та-ваира̄гя
а̄брахма-бхувана̄н муних̣

Дума по дума

яда̄ – когато; евам – така; адхя̄тма-ратах̣ – устремен към себепознание; ка̄лена – в продължение на много години; баху-джанмана̄ – в продължение на много раждания; сарватра – навсякъде; джа̄та-ваира̄гях̣ – поражда се непривързаност; а̄-брахма-бхувана̄т – чак до Брахмалока; муних̣ – мъдър човек.

Превод

Когато в продължение на много, много години и животи човек извършва предано служене и се стреми към себепознание, той загубва всякакво желание да се наслаждава на която и да било от материалните планети, дори на най-висшата, известна с името Брахмалока. Такъв човек достига най-висшето равнище в развитието на съзнанието.

Пояснение

Всеки, който служи с преданост на Върховната Божествена Личност, се нарича предан, но сред преданите се различават чисти предани и такива, чиято преданост е примесена с егоистични желания. Последните се занимават с предано служене, за да постигнат духовното благо вечно да живеят в трансценденталната обител на Бога, изпълнени с блаженство и знание. Ако преданият, който е в материалния свят, не се е пречистил напълно, той очаква да получи от Бога някакви материални блага, например облекчение от материалните страдания, материални богатства, знание за взаимоотношенията между Върховната Божествена Личност и живото същество или знание за истинската природа на Върховния Бог. Човек, който се е издигнал над подобни желания, се нарича чист предан. Той служи на Бога не за материална изгода и не за да го разбере. Такъв предан просто обича Върховната Божествена Личност и спонтанно ѝ служи, за да я удовлетвори.

Най-висшето проявление на чистото предано служене е служенето на гопӣте във Вр̣нда̄вана. Те не се опитват да разберат Кр̣ш̣н̣а; единственото, което искат, е просто да го обичат. Това равнище на любов е чистото състояние на преданото служене. Докато човек не се издигне до такова предано служене, у него неизменно се запазва желанието за по-висша материална позиция. Преданият, който не е достигнал равнището на чистото предано служене, може да пожелае да се наслаждава на материалните удобства на друга планета, където животът е много по-дълъг, например на Брахмалока. Тези желания са материални, но тъй като преданият служи на Бога, след много животи, прекарани сред материални наслади, той със сигурност ще развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, а негов признак е пълното равнодушие към материалното благополучие от всякакъв вид. Тогава преданият няма да се стреми дори към положението на Брахма̄.