Шрӣмад бха̄гаватам 3.25.20
Текст
а̄тманах̣ кавайо видух̣
са ева са̄дхуш̣у кр̣то
мокш̣а-два̄рам апа̄вр̣там
Дума по дума
прасан̇гам – привързаност; аджарам – силна; па̄шам – плен; а̄тманах̣ – на душата; каваях̣ – учените хора; видух̣ – знаят; сах̣ ева – тази същата; са̄дхуш̣у – към преданите; кр̣тах̣ – насочена; мокш̣а-два̄рам – вратите на освобождението; апа̄вр̣там – отворени.
Превод
Всеки учен човек добре знае, че привързаността към материята е най-страшният плен за душата. Но когато същата привързаност се насочи към преданите, постигнали себепознание, тя отваря вратите на освобождението.
Пояснение
Тук открито се казва, че привързаността към едно нещо може да бъде причина за робство в обусловения живот, но същата привързаност, насочена към нещо друго, отваря вратите на освобождението. Привързаността не може да се унищожи, тя просто трябва да се пренасочи. Привързаността към материалните неща се нарича материално съзнание, а привързаността към Кр̣ш̣н̣а или към неговия предан се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Следователно в основата на привързаността стои съзнанието. В тази строфа ясно е казано, че ако просто пречистим съзнанието си и от материално съзнание го превърнем в съзнание за Кр̣ш̣н̣а, ще постигнем освобождение. Въпреки твърдението, че човек трябва да изостави привързаността, живото същество не може да бъде без желания. Привързаността е заложена в самата му природа. Виждаме, че ако някой е самотен или няма деца, той си взема котка или куче и се привързва към тях. Това показва, че човек не може да се освободи от склонността си да се привързва. Вместо да се опитва да прави това, той трябва да приложи тази своя склонност по такъв начин, че да извлече от нея истинска полза. Привързаността към материалните неща ни обрича на вечно обусловено съществуване, но когато същата привързаност се насочи към Върховната Божествена Личност или към предания на Бога, тя става източник на освобождение.
В тази строфа Бог Капила ни призовава да насочим привързаността си към преданите, които са постигнали себепознание, към са̄дху. Но кой е са̄дху? Са̄дху не е просто човек с шафранени дрехи или дълга брада. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че са̄дху е този, който посвещава цялото си време на предано служене. Дори оня, който не се придържа много стриктно към правилата и предписанията на преданото служене, но има непоклатима вяра в Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, трябва да бъде смятан за са̄дху. Са̄дхур ева са мантавях̣. Са̄дху никога не се отклонява от пътя на преданото служене. В настоящата строфа се казва, че ако човек иска да осъзнае Брахман, т.е. да постигне духовно съвършенство, той трябва да насочи привързаността си към са̄дху, към предан. Същото утвърждава и Бог Чайтаня. Лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая – дори моментното общуване със са̄дху може да изведе човека до съвършенството.
Думите маха̄тма̄ и са̄дху са синоними. Казва се, че служенето, отдавано на маха̄тма̄, т.е. на издигнат предан на Бога, е два̄рам а̄хур вимуктех̣ – прекият път към освобождението. Махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктес тамо-два̄рам̇ йош̣ита̄м̇ сан̇ги-сан̇гам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.5.2). А служенето, отдавано на материалисти, има точно обратният ефект. Ако човек служи на заклет материалист, т.е. на някой, който е зает единствено със сетивно наслаждение, чрез общуването си с него той си проправя път право към ада. Същото се потвърждава в настоящата строфа. Привързаността към предания е привързаност към служенето за Бога, защото един са̄дху учи всички, които общуват с него, как да станат предани, как да обожават Бога и как искрено да му служат. Това са даровете, които носи общуването със са̄дху. Ако искаме да общуваме със са̄дху, не бива да очакваме от него съвети, как да подобрим материалното си положение; той ще ни даде съвети за това, как да разсечем възела на материалните привързаности, как да се освободим от замърсяванията им и да се издигнем до равнището на преданото служене за Бога. Такъв е резултатът от общуването със са̄дху. Затова Капила Муни още в самото начало на наставленията си подчертава, че пътят на освобождението започва от общуването със са̄дху.