Шрӣмад бха̄гаватам 3.22.25
Текст
мун̃чан ба̄ш̣па-кала̄м̇ мухух̣
а̄син̃чад амба ватсети
нетродаир духитух̣ шикха̄х̣
Дума по дума
ашакнуван – неспособен да понесе; тат-вирахам – раздялата с нея; мун̃чан – проливайки; ба̄ш̣па-кала̄м – сълзи; мухух̣ – отново и отново; а̄син̃чат – той мокреше; амба – скъпа моя майко; ватса – скъпа моя дъще; ити – така; нетра-удаих̣ – със сълзите от очите си; духитух̣ – на дъщеря си; шикха̄х̣ – кичурите коса.
Превод
Императорът не можеше да понесе раздялата с дъщеря си. От очите му неспирно се лееха сълзи, които мокреха главата на дъщеря му. „Скъпа майко! Скъпо мое момиче!“ – ридаеше той.
Пояснение
Заслужава си да обърнем внимание на думата амба. Понякога в прилив на нежност бащата нарича дъщеря си „майко“ или „скъпа моя“. Чувството на раздяла възниква, защото до сватбата момичето е дъщеря на своя баща, но след сватбата то престава да бъде член на семейството. То трябва да отиде в дома на съпруга си, защото става негова собственост. Според Ману сам̇хита̄ жената винаги трябва да е под нечия опека. Докато не е омъжена, тя е собственост на баща си, след което става собственост на съпруга си и му принадлежи дотогава, докато не остарее и децата ѝ не пораснат. В старостта си, когато нейният съпруг, приемайки сання̄са, напусне дома си, тя преминава под покровителството на големите си синове. Пример за това ще видим в живота на Девахӯти. Баща ѝ я поверил на грижите на съпруга ѝ Кардама Муни, а той от своя страна, когато напуснал дома си, поверил тази отговорност на сина си Капиладева. Настоящото повествование ще разкаже за всички тези събития едно по едно.