Шрӣмад бха̄гаватам 3.2.3
Текст
ка̄лена джарасам̇ гатах̣
пр̣ш̣т̣о ва̄рта̄м̇ пратибрӯя̄д
бхартух̣ па̄да̄в анусмаран
Дума по дума
сах̣ – Уддхава; катхам – как; севая̄ – чрез това служене; тася – негово; ка̄лена – с течение на времето; джарасам – немощ; гатах̣ – претърпял; пр̣ш̣т̣ах̣ – попитан; ва̄рта̄м – послание; пратибрӯя̄т – просто да отговори; бхартух̣ – на Бога; па̄дау – неговите лотосови нозе; анусмаран – като си спомняше.
Превод
Така още от детството си Уддхава постоянно служеше на Бога и продължи да му служи с неотслабващо желание дори в старостта си. И щом го попитаха за посланието на Бога, той веднага си припомни всичко за него.
Пояснение
Трансценденталното служене за Бога няма нищо общо с материалната дейност. Желанието на предания да служи нараства постоянно и никога не отслабва. Обикновено когато остарее, човек се пенсионира и се оттегля от професията си. Но в трансценденталното служене на Бога няма пенсиониране. Тъкмо обратното, с напредването на възрастта желанието за служене става все по-силно и по-силно. В трансценденталното служене няма пресищане, затова не съществува и понятие като „оттегляне“. Когато човекът, който се занимава с материални дейности, започне да чувства физическа умора, той се оттегля в почивка, докато оня, който отдава трансцендентално служене, не знае умора, защото служенето му е по природа духовно и няма отношение към материалното тяло. С приближаването на старостта материалните дейности, които човек извършва, започват да стават все по-непосилни за него, но духът никога не остарява и затова духовното служене никога не предизвиква умора.
Разбира се, Уддхава също остарял, но това не означава, че остарял духът му. Желанието му за служене зреело на трансцендентално равнище, затова когато Видура попитал за Бог Кр̣ш̣н̣а, Уддхава веднага потънал в спомени за своя Бог и забравил всичко наоколо. Това е един от отличителните признаци на чистото предано служене за Бога, както по-нататък ще обясни Бог Капила в своите наставления към майка си Девахӯти (лакш̣ан̣ам̇ бхакти йогася и т.н.).