Шрӣмад бха̄гаватам 3.15.45

В тази строфа много добре е описана крайната цел, до която може да ни изведе процесът на йога. При това категорично се отбелязва, че обект на медитацията за последователите на йога-ма̄рга е четириръката форма на Бог На̄ра̄ян̣а. Съвременната епоха изобилства от какви ли не мними йогӣ, които не насочват медитацията си към четириръката форма на На̄ра̄ян̣а. Някои от тях се опитват да медитират върху нещо безличностно или върху пустотата, въпреки че великите йогӣ, последователи на автентичния метод, не одобряват подобни занимания. Истинският процес на йога-ма̄рга изисква човек да владее сетивата си, да седи на усамотено свято място и да медитира върху четириръката форма на На̄ра̄ян̣а, украсена така, както се описва в тази глава – формата, която видели четиримата мъдреци. Тази форма на На̄ра̄ян̣а е експанзия на Кр̣ш̣н̣а. Следователно можем да заключим, че движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, което днес се разпространява по целия свят, е истинската, най-висшата форма на йога.

Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшата форма на йога и се практикува от йогӣ, възпитани в преданост. Осемте съвършенства, които мистичната йога обещава, са практически недостижими за обикновения човек. А тук се казва, че Богът, който се появил пред четиримата мъдреци, притежавал всичките осем съвършенства в тяхната пълна степен. Най-висшето постижение в йога-ма̄рга е способността човек денонощно да е съсредоточен върху Кр̣ш̣н̣а. Именно тази медитация се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Йога системата, за която се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ или която се препоръчва от Патан̃джали, коренно се различава от съвременната хат̣ха йога, практикувана в западните страни. Истинската йога изисква човек да се научи да владее сетивата си и когато постигне контрол над тях, да съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а във формата му на На̄ра̄ян̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, а всички останали форми на Виш̣н̣у – с четири ръце, украсени с раковина, лотос, боздуган и диск – са пълни експанзии на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ се препоръчва човек да медитира върху формата на Бога. За да може да съсредоточи ума си, той трябва да практикува йога в уединено място със свята атмосфера и по време на медитацията да държи тялото си изправено. Йогӣте трябва да съблюдават правилата и ограниченията на брахмачаря – да живеят аскетичен живот на лишения и полово въздържание. Човек не може да практикува йога в пренаселения град, позволявайки си всевъзможни излишества, като неограничен полов живот и чревоугодничество. Практикуването на йога изисква контрол над сетивата, а контролът над сетивата започва с контрола върху езика. Този, който може да ограничава езика си, ще може да обуздае и останалите сетива. Не е възможно човек да яде всякакви забранени храни, да употребява алкохол и в същото време да напредва в йога. За голямо съжаление, на Запад идват много псевдойогӣ, които злоупотребяват със склонността на хората към йога. Тези мними йогӣ си позволяват дори да твърдят, че човек може да употребява алкохол и в същото време да се занимава с медитация.

Преди пет хиляди години, когато Бог Кр̣ш̣н̣а препоръчал на Арджуна да се занимава с йога, Арджуна открито признал, че не е в състояние да следва строгите правила и ограничения на тази система. С каквото и да се занимава, човек трябва да е много практичен и да не си губи времето с безсмислени гимнастически упражнения, рекламирани като йога. Истинската йога означава човек да търси в сърцето си четириръката Свръхдуша и постоянно да я съзерцава в медитация. Тази непрекъсната медитация се нарича сама̄дхи, а неин обект е четириръкият На̄ра̄ян̣а, чиито украшения са описани в настоящата глава на Шрӣмад Бха̄гаватам. Но ако въпреки всичко човек иска да медитира върху пустотата или върху нещо безличностно, ще му е необходимо много дълго време, за да постигне успех в йога. Никой не е в състояние да съсредоточи ума си върху нещо безличностно или пусто. Истинската йога означава съсредоточаване на ума върху формата на Бога, четириръкия На̄ра̄ян̣а, който се намира в сърцето на всекиго.

С помощта на медитацията човек може да разбере, че Богът се намира във всяко сърце. Дори да не съзнаваме този факт, Богът пак се намира в сърцето на всекиго. Нещо повече, Той е не само в сърцата на хората, но и в сърцата на котките и кучетата. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава този факт с неговите собствени думи: ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше. Ӣшвара, върховният повелител на света, се намира във всяко сърце. И не само във всяко сърце, но и във всеки един атом. Няма място, което да е лишено от присъствието на Бога. За това се говори в Ӣшопаниш̣ад. Богът се намира навсякъде и има право на собственост върху всичко. Аспектът, чрез който Той присъства навсякъде, се нарича Парама̄тма̄. А̄тма̄ е индивидуалната душа, а Парама̄тма̄ е индивидуалната Свръхдуша. Както а̄тма̄, така и Парама̄тма̄ са индивидуалности, личности. Разликата между тях е, че а̄тма̄ (душата) присъства само в едно конкретно тяло, докато Парама̄тма̄ присъства навсякъде. По този повод е много подходящо сравнението със слънцето. Една индивидуална личност може да се намира само на едно определено място, докато слънцето, макар също да е индивидуално по същността си, се намира над главата на всяка индивидуална личност. Това се обяснява в Бхагавад-гӣта̄. Следователно въпреки че Богът и живите същества имат еднакви качества, Свръхдушата се различава от индивидуалната душа по своята способност да се разпространява. Богът, или Свръхдушата, може да се разпространи в милиони различни форми, докато индивидуалната душа не е в състояние да направи това.

Свръхдушата, която се намира в сърцето на всеки, може да наблюдава всички дейности, извършвани в миналото, в сегашното и тези, които ще се извършат в бъдеще. В Упаниш̣адите се описва, че Свръхдушата стои до индивидуалната душа като свидетел и приятел. Като приятел на индивидуалната душа, Свръхдушата постоянно се стреми да я върне обратно вкъщи, при себе си. В ролята си на свидетел Тя дарява живото същество с благословии и осигурява всекиму резултатите от дейностите, които е вършил. Свръхдушата предоставя на индивидуалната душа всички възможности да постигне онова, към което се стреми, за да се наслаждава в материалния свят. Страданието идва като следствие от склонността на живото същество да се опитва да господства в материалния свят. Но Богът учи индивидуалната душа – своя син и приятел – да изостави всички подобни занимания и просто да му се предаде, за да постигне вечно блаженство и вечен живот, изпълнен със знание. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣта̄, най-авторитетната и най-популярната книга за всички видове йога. Следователно в последното наставление на Бхагавад-гӣта̄ е формулирана най-висшата цел на йога.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човекът, който постоянно е потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-великият йогӣ. Но какво е Кр̣ш̣н̣а съзнание? Както индивидуалната душа благодарение на съзнанието си присъства в цялото тяло, така Свръхдушата (Парама̄тма̄) чрез свръхсъзнанието присъства в цялото творение. Индивидуалната душа, която има ограничено съзнание, се опитва да подражава на енергията на свръхсъзнанието. Аз разбирам какво става в границите на моето тяло, но не мога да почувствам какво става в тялото на друго живо същество. Чрез съзнанието си аз присъствам в цялото си тяло, но моето съзнание не може да проникне в ничие друго тяло. Ала Свръхдушата (Парама̄тма̄), която се намира навсякъде и у всеки, притежава съзнание за съществуването на всеки. Представата, че душата и Свръхдушата са едно, е несъстоятелна, защото не се потвърждава от авторитетната ведическа литература. Съзнанието на индивидуалната душа не може да действа като свръхсъзнание. Но свръхсъзнанието може да бъде постигнато, като индивидуалното съзнание се съгласува със съзнанието на Върховния. Именно този процес на съгласуване се нарича отдаване на Бога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че отначало Арджуна не искал да се сражава със своите братя и роднини, но когато разбрал наставленията, изложени в Бхагавад-гӣта̄, подчинил своето съзнание на свръхсъзнанието на Кр̣ш̣н̣а. Тогава той бил в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Човек, който е в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, действа според волята на Кр̣ш̣н̣а. В началото той узнава волята на Кр̣ш̣н̣а чрез кристалното посредничество на духовния учител. Когато човек научи достатъчно и действа със смирена вяра и любов към Кр̣ш̣н̣а, направляван от истински духовен учител, процесът на съгласуване с Бога постепенно става по-сигурен и по-прецизен. Това равнище в преданото служене, постигнато от предания в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-висшето съвършенство в йога. Тогава Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата, насочва предания отвътре, а отвън той получава помощ от духовния учител, действителен представител на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а помага на предания отвътре, тъй като е чайтя и се намира във всяко сърце. Ала не е достатъчно да разберем, че Богът се намира във всяко сърце. Трябва да разпознаваме Бога както вътре в себе си, така и отвън и да приемаме наставленията му както отвътре, така и отвън, за да можем да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е най-висшето равнище на човешко съществуване и най-голямото съвършенство, до което извежда йога.

Един съвършен йогӣ може да постигне осем вида свръхестествени способности: да става по-лек от въздуха, по-малък от атома и по-голям от планина, да получава всичко, което пожелае, да има власт, подобна на властта на Бога и пр. Но когато човек се издигне до съвършенството да получава наставления от Бога, това завоевание е по-велико от всички споменати по-горе материални постижения. Дихателните йогийски упражнения, които хората обикновено практикуват, са само началото на този процес. Медитацията върху Свръхдушата е следващата крачка напред. Ала най-висшето съвършенство е човек да постигне непосредствено общуване със Свръхдушата и да приема наставления от нея. Дихателните упражнения и медитацията са били изключително трудни дори преди пет хиляди години, иначе Арджуна нямаше да отхвърли предложението на Кр̣ш̣н̣а да следва тази система. Епохата на Кали се нарича епоха на деградацията. В нея хората живеят твърде кратко и трудно усвояват истините на себепознанието и духовния живот. Те са изключително окаяни и дори ако някой прояви известен интерес към себепознанието, много лесно става жертва на измамници. Единственият начин да се постигне съвършеното равнище на йога е да се следват принципите на Бхагавад-гӣта̄ по примера, оставен от Бог Чайтаня. Това е най-простият метод за постигане на висшето съвършенство в йога. Бог Чайтаня лично показал на хората как да практикуват Кр̣ш̣н̣а съзнание, като повтарят святото име на Кр̣ш̣н̣а според предписанията на Веда̄нта, Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други важни Пура̄н̣и.

Посочената йога се следва от огромен брой индийци, постепенно тя започва се разпространява и в много градове на Съединените щати. Тя е много проста и напълно достъпна за хората от тази епоха, особено за ония, които наистина се стремят към успех в йога. В съвременната епоха нито един друг метод на йога не може да се следва успешно. Медитацията е била възможна в златната епоха, Сатя юга, когато хората са живеели стотици хиляди години. И така, тези, които наистина искат да постигнат успех в заниманията си с йога, трябва да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Тогава те сами ще почувстват как напредват към целта. В Бхагавад-гӣта̄ този процес на Кр̣ш̣н̣а съзнание е наречен ра̄джа-видя̄, цар на цялото знание.

Хората, които следват възвишената система на бхакти йога и извършват предано служене с трансцендентална любов към Кр̣ш̣н̣а, могат да потвърдят колко прост и същевременно приятен е този процес. В текст 43 се описа, че четиримата мъдреци Санака, Сана̄тана, Санандана и Санат-кума̄ра също били привлечени от чертите на Бога и от трансценденталното ухание на праха в лотосовите му нозе.

Йога изисква да се контролират сетивата, а бхакти йога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, е процес за пречистване на сетивата. Когато човек е пречистил сетивата си, те спонтанно и естествено са под контрол. Човек не може да спре сетивата си насила. Ако обаче ги пречисти, като служи на Бога, те не само няма да се увличат от безсмислени занимания, но и ще участват в трансценденталното служене за Бога, към което се стремели четиримата мъдреци. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание не е измислица, родена в блуждаещия ум на някой философ. То е авторитетен процес, предписан от Бхагавад-гӣта̄ (9.34): ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру.