Шрӣмад бха̄гаватам 3.1.23
Текст
кр̣та̄ни на̄на̄ятана̄ни виш̣н̣ох̣
пратян̇га-мукхя̄н̇кита-мандира̄н̣и
яд-даршана̄т кр̣ш̣н̣ам анусмаранти
Дума по дума
аня̄ни – други; ча – също; иха – тук; двиджа-дева – от великите мъдреци; деваих̣ – и полубоговете; кр̣та̄ни – основани; на̄на̄ – различни; а̄ятана̄ни – различни форми; виш̣н̣ох̣ – на Върховната Божествена Личност; прати – всяка една; ан̇га – част; мукхя – главна; ан̇кита – белязани; мандира̄н̣и – храмове; ят – които; даршана̄т – като вижда от разстояние; кр̣ш̣н̣ам – изначалната Божествена Личност; анусмаранти – постоянно помни.
Превод
Там имаше и много други храмове, посветени на различни форми на Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у. Тези храмове, издигнати от велики мъдреци и полубогове, бяха украсени с главните символи на Бога и винаги напомняха на хората за изначалната Божествена Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Човешкото общество се състои от четири съсловия и четири духовни подразделения. Тази обществена система, отнасяща се до всеки човек, се нарича варн̣а̄шрама дхарма и вече неведнъж бе дискутирана на страниците на това велико произведение. Мъдреците, т.е. хората, които са се посветили на духовното извисяване на цялото човешко общество, се наричат двиджа-дева, най-велики сред два пъти родените, а жителите на Луната и на другите висши планети са известни като деви. Двиджа-девите и девите постоянно издигат храмове на Бог Виш̣н̣у, в които обожават различните му форми – Говинда, Мадхусӯдана, Нр̣сим̇ха, Ма̄дхава, Кешава, На̄ра̄ян̣а, Падмана̄бха, Па̄ртхаса̄ратхи и много други. Богът се разпространява в безброй форми, но между тях няма разлика. Бог Виш̣н̣у има четири ръце и във всяка държи определен предмет – раковина, диск, боздуган или лотос. Дискът (чакрата) е най-главният от тези четири символа. Бог Кр̣ш̣н̣а, който е първичната форма на Виш̣н̣у, носи само един символ – диск – и затова понякога го наричат Чакрӣ. Чакрата на Бога е символ на силата, чрез която Той властва над цялото проявление. Този символ стои на върха на всеки един храм на Виш̣н̣у, за да могат хората, като го видят отдалече, веднага да си спомнят за Бог Кр̣ш̣н̣а. А храмовете се строят високи, за да се виждат от голямо разстояние. Тази традиция, водеща началото си още от времето, за което историята не разполага с писмени сведения, се следва в Индия и до ден-днешен, когато се строи нов храм. Настоящата строфа показва колко неоснователни са твърденията на атеистите, че храмовете са се появили едва в ново време. Тя свидетелства, че Видура е посещавал храмовете на Виш̣н̣у най-малко преди пет хиляди години, а те от своя страна са били построени много преди той да ги посети. Великите мъдреци и полубогове никога не издигали паметници на хора или полубогове; те строели храмове на Виш̣н̣у за благото на простосмъртните, за да ги извисят до равнището на съзнанието за Бога.