Шрӣмад бха̄гаватам 1.9.39
Текст
дхр̣та-хая-рашмини тач-чхрийекш̣ан̣ӣйе
бхагавати ратир асту ме мумӯрш̣ор
ям иха нирӣкш̣я хата̄ гата̄х̣ сва-рӯпам
Дума по дума
виджая – Арджуна; ратха – колесница; кут̣умбе – това, което е защитавано въпреки всички рискове; а̄тта-тотре – с камшик в дясната ръка; дхр̣та-хая – управлявайки конете; рашмини – въжета; тат-шрия̄ – красиво застанал; ӣкш̣ан̣ӣйе – да гледам; бхагавати – към Божествената Личност; ратих̣ асту – нека влечението ми бъде; мумӯрш̣ох̣ – този, който скоро ще умре; ям – на когото; иха – в този свят; нирӣкш̣я – гледайки; хата̄х̣ – тези, които умряха; гата̄х̣ – постигнаха; сва-рӯпам – изначална форма.
Превод
О, нека в мига на смъртта ми ме привлича само Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Съсредоточавам ума си върху колесничаря на Арджуна, който стоеше с камшик в дясната си ръка и с юзди в лявата и с цялото си внимание се стремеше да защити Арджуна на колесницата, с цената на всичко. Тези, които го видяха на бойното поле Курукш̣етра, след смъртта си постигнаха изначалните си форми.
Пояснение
Чистият предан постоянно усеща вътре в себе си присъствието на Бога, защото е трансцендентално свързан с него чрез любовно служене. Чистият предан не може да забрави Бога дори за миг. Това се нарича транс. Йогӣте мистици се опитват да се съсредоточат върху Свръхдушата, като възпират сетивата си от всички останали дейности и така в края постигат сама̄дхи. Преданите достигат транс, или сама̄дхи, по-лесно – като постоянно помнят личностните черти на Бога, святото му име, славата, забавленията му и пр. Следователно концентрацията на йогӣте мистици се различава от тази на преданите. Мистиците се опитват да се съсредоточат насила, докато при чистите предани концентрацията идва съвсем естествено, като резултат от чистата им любов и спонтанна привързаност. Бхӣш̣мадева бил чист предан и понеже бил воин и пълководец, постоянно помнел Бога в образа му Па̄ртха-са̄ратхи (колесничар на Арджуна), проявен от него на бойното поле. Следователно забавлението на Бога като Па̄ртха-са̄ратхи също е вечно. Всички забавления на Бога, като се започне от раждането му в тъмницата на Кам̇са и се стигне до маушала-лӣла̄, се редуват едно след друго във всички вселени, както стрелката на часовника се движи по циферблата. И в тези забавления постоянно го придружават вечните му спътници – Па̄н̣д̣авите и Бхӣш̣ма. И така, Бхӣш̣мадева дори за миг не забравял прекрасния образ на Бога като Па̄ртха-са̄ратхи, който дори Арджуна не можел да види. Арджуна се намирал зад красивия Па̄ртха-са̄ратхи, а Бхӣш̣мадева бил точно пред него. Образът на Бога като воин доставял по-голямо удоволствие на Бхӣш̣мадева, отколкото на Арджуна.
Воините и всички останали, които присъствали на бойното поле Курукш̣етра, след смъртта си възвърнали изначалните си духовни форми, подобни на формата на Бога, защото благодарение на безпричинната милост на Бога в момента на смъртта си те можели да го виждат лице в лице. Обусловените души, които изминават еволюционния цикъл от водните обитатели до Брахма̄, се намират във форми, изградени от ма̄я̄. Тези форми те са получили от материалната природа заради собствените си дейности. Материалните форми на обусловените души са като чужди за тях дрехи. Когато обусловената душа се освободи от прегръдката на материалната енергия, тя постига изначалната си форма. Имперсоналистите искат да попаднат в Брахман, безличностното сияние на Бога, но то не е свойствено на природата на живите искри, които са неотделими частици от Бога. Затова имперсоналистите отново падат и получават материални форми, чужди на трансценденталната душа. Преданите на Бога получават духовна форма като неговата – двуръка или четириръка, на някоя от планетите във Ваикун̣т̣ха или на планетата Голока – в съответствие с изначалната природа на душата. Тази изцяло духовна форма е сварӯпа за живото същество. Всички живи същества, които взели участие в битката при Курукш̣етра, независимо на коя страна, постигнали своята сварӯпа. Това потвърждава Бхӣш̣мадева. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил милостив не само към Па̄н̣д̣авите; Той показал благоразположението си и към останалите групировки и затова всички постигнали един и същи резултат. Бхӣш̣мадева искал да има същата възможност и молел Бога за това, макар че положението му на придружител на Бога било абсолютно сигурно. Можем да обобщим, че всеки, който умира с поглед, насочен към Божествената Личност отвътре или отвън, постига своята сварӯпа. А това е най-висшето съвършенство в живота.