Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 1.3.12

Текст

татах̣ саптама а̄кӯтя̄м̇
ручер ягьо 'бхяджа̄ята

са я̄ма̄дяих̣ сура-ган̣аир
апа̄т сва̄ямбхува̄нтарам

Дума по дума

татах̣ – след това; саптаме – седмата поред; а̄кӯтя̄м – в утробата на А̄кӯти; ручех̣ – от Праджа̄пати Ручи; ягях̣ – инкарнацията на Бога като Ягя; абхяджа̄ята – дойде; сах̣ – Той; я̄ма-а̄дяих̣ – с Я̄ма и другите; сура-ган̣аих̣ – с полубоговете; апа̄т – управляваше; сва̄ямбхува-антарам – по време на смяната на управлението на Сва̄ямбхува Ману.

Превод

Седмата инкарнация бе Ягя, синът на Праджа̄пати Ручи и на съпругата му А̄кӯти. Той управляваше по времето, когато се смени Сва̄ямбхува Ману, а полубоговете, сред които бе и синът му Я̄ма, му помагаха.

Пояснение

Полубоговете, които управляват и поддържат материалния свят, заемат в него постове, които се дават на най-издигнатите и благочестиви живи същества. Когато няма достатъчно такива благочестиви живи същества, Богът лично идва като Брахма̄, Праджа̄пати, Индра и пр. и поема задълженията им. По времето на Сва̄ямбхува Ману (ние живеем в епохата на Ваивасвата Ману) не е имало подходящо живо същество, което да заеме поста на Индра, царя на планетата Индралока (райската планета). Тогава самият Бог станал Индра. Подпомаган от Я̄ма, от останалите си синове и от полубоговете, Бог Ягя управлявал делата в цялата вселена.