Шрӣмад бха̄гаватам 1.1.3

В предишните две шлоки убедително бе доказано, че Шрӣмад Бха̄гаватам е възвишено произведение, което с трансценденталните си качества превъзхожда всички останали ведически писания. Той стои над всички светски дейности и всяко светско знание. В тази шлока се казва, че Шрӣмад Бха̄гаватам е не само най-възвишено произведение, но е и узрелият плод на цялата ведическа литература. С други думи, той е каймакът на цялото ведическо знание. Заради всичко това е много важно да го слушаме търпеливо и смирено. Трябва да посрещнем посланието и наставленията на Шрӣмад Бха̄гаватам с голямо уважение и внимание.

Ведите са сравнени с дърво на желанията, защото съдържат всички неща, които човек може да узнае. Те се занимават както с материалните нужди, така и с духовното осъзнаване. Във Ведите систематизирано са изложени основите на знанието от социалната, политическата, религиозната, икономическата, военната и медицинската област, от сферата на химията, физиката и метафизиката, а също и всичко, което е необходимо да знаем във връзка с поддържането на тялото си. Но освен всичко това във Ведите има и специфични наставления, които насочват човек към духовно себепознание. Систематизираното знание постепенно издига живото същество до духовно равнище, а най-висшето духовно разбиране е знанието, че Божествената Личност е източникът на всички духовни вкусове, раси.

Като започнем с Брахма̄, първото живо същество в материалния свят, и стигнем до незначителната мравка – всяко живо същество иска да се наслаждава на определен вкус, който то възприема чрез сетивата си. Тези сетивни удоволствия се обозначават с понятието раса. Расите биват различни видове. В свещените писания са дадени следните дванайсет разновидности: раудра (гняв), адбхута (удивление), шр̣н̇га̄ра (съпружеска любов), ха̄ся (смях), вӣра (геройство), дая̄ (милост), да̄ся (служене), сакхя (приятелство), бхая̄нака (ужас), бӣбхатса (потресение), ша̄нта (неутрално отношение) и ва̄тсаля (родителско чувство).

Съвкупността от тези раси се нарича любов. Любовта се проявява преди всичко в преклонение, служене, приятелство, родителска обич и съпружеска любов. Когато тези пет основни типа взаимоотношения отсъстват, любовта намира косвен израз в гнева, изумлението, смеха, геройството, страха, потресението и т.н. Например расата на любовта между мъжа и жената се нарича съпружеска любов. Но когато в тези любовни отношения има отклонения, тогава могат да възникнат удивлението, гневът, потресението и дори ужасът. Понякога любовните отношения между двама души прерастват в ужасни убийства. Посочените раси се проявяват в отношенията между хора или животни. В материалния свят е невъзможно да има взаимоотношения, или раси, между човек и животно или между човек и живо същество от друг биологичен вид. Обменът на раси съществува само между представители на един и същи вид. Що се отнася до трансценденталните души, качествено те са еднакви с Върховния Бог. Затова първоначално тези раси са се обменяли между духовните живи същества и духовното цяло, Върховната Божествена Личност. Духовните взаимоотношения, раси, между живите същества и Върховния Бог намират пълна изява в духовното битие.

Затова в шрути-мантрите, ведическите химни, Върховната Божествена Личност се нарича „източник на всички раси“. Когато общува с Върховния Бог и се намира с него в изначално присъщите си взаимоотношения (раса), живото същество е истински щастливо.

Шрути-мантрите посочват, че всяко живо същество има свое изначално, естествено положение, на което е присъщ определен вид раса, която то обменя с Бога. Тази първична раса може да се усети в пълния ѝ вид само в освободено състояние. В материалното битие тя приема извратена, преходна форма. Затова в материалния свят расите се проявяват в материалната форма на раудра (гняв) и т.н.

Така този, който постигне пълно знание за различните раси, които са основа на дейностите, ще може да отличи лъжливите проявления на първоначалните раси, отразили се в материалния свят. Образованият учен се стреми да се наслаждава на истинската раса в духовната ѝ форма. Отначало той пожелава да се слее с Върховния. Но тези трансценденталисти, които не са твърде интелигентни, не успяват да отидат отвъд схващането за сливането с духовното цяло, защото не познават различните раси.

В тази шлока определено се казва, че духовната раса, на която се наслаждаваме дори в освободено състояние, можем да усетим, когато слушаме Шрӣмад Бха̄гаватам, защото той е зрелият плод на цялото ведическо знание. Като слушаме смирено това трансцендентално произведение, можем напълно да удовлетворим всички желания на сърцето си. Но трябва да сме много внимателни дали слушаме посланието от подходящ източник. Със сигурност Шрӣмад Бха̄гаватам идва от достоверен източник. На̄рада Муни донесъл това послание от духовния свят и го предал на ученика си Шрӣ Вя̄садева. Той от своя страна го предал на сина си Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, а Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ пък го предал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит само седем дена преди смъртта на царя. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил освободена душа още от самото си раждане. Той бил освободен дори когато се намирал в утробата на майка си и след раждането си не е преминавал през никакво духовно обучение. Човек, който току-що се е появил на този свят, не умее нищо – и в материален, и в духовен смисъл. Но Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ бил напълно освободена душа и затова не било необходимо да извървява постепенния процес на развитие, за да достигне духовното осъзнаване. И въпреки че бил напълно освободена личност, установена на трансцендентално равнище, отвъд трите проявления на материята, той бил привлечен от трансценденталната раса на Върховната Божествена Личност, обожавана от освободените души, които пеят ведически химни. Забавленията на Върховния Бог привличат повече освободените души, отколкото светските хора. Несъмнено е, че Богът не може да бъде безличностен, защото трансцендентална раса може да се обменя само с личност.

В Шрӣмад Бха̄гаватам се разказват трансценденталните забавления на Бога и Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ ги е описал много последователно, затова съдържанието на Бха̄гаватам се харесва на всички хора, в това число и на тези, които се стремят към освобождение и тези, които искат да се слеят с върховното цяло.

Санскритската дума шука означава „папагал“. Когато с червения си клюн папагалът клъвне някой узрял плод, плодът става още по-сладък. Зрелият и сочен плод на ведическото знание е докоснат от устата на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, когото сравняват с папагал – не заради способността му да повтори Бха̄гаватам точно както го е чул от учения си баща, а заради способността му да представи това произведение по на чин, който ще привлече всички категории хора.

От устата на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ Бха̄гаватам излиза такъв, че искрените и смирени слушатели веднага могат да усетят трансценденталния вкус, напълно различен от извратените вкусове в материалния свят. Този зрял плод не е паднал ненадейно от Кр̣ш̣н̣алока, най-висшата планета. Той внимателно е бил спускан по веригата на ученическата последователност, без да бъде променян или повреждан. Ограничените хора, които не принадлежат към трансценденталната ученическа последователност, допускат груби грешки, когато се опитват да разберат най-висшата трансцендентална раса, наречена танц ра̄са, без да следват стъпките на Шукадева Госва̄мӣ, който внимателно предава този плод по стъпалата на духовното осъзнаване. Човек трябва да притежава достатъчно интелигентност, за да може да оцени величието на Шрӣмад Бха̄гаватам по това, колко внимателно са се отнасяли с него личности като Шукадева Госва̄мӣ. Методът на ученическата последователност на школата Бха̄гавата предполага, че и в бъдеще Шрӣмад Бха̄гаватам ще трябва да бъде приеман от личност, която наистина е представител на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. Един професионален четец, който печели пари, като изнася лекции върху Бха̄гаватам, макар че няма право на това, в никакъв случай не може да е представител на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. Такъв човек цели само да си изкара прехраната. Човек трябва да отбягва лекциите на такива професионалисти. Този вид хора обикновено се насочват към най-поверителната част от произведението, без да са преминали през процеса на постепенно вникване в това сериозно съдържание. Обикновено те се впускат в описанието на танца ра̄са, който ограничените хора разбират съвсем неправилно. Някои от тях го смятат за неприличен, други се опитват да му наложат собствените си глупави тълкувания. Те не искат да следват стъпките на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ.

От всичко, казано дотук, се налага изводът, че този, който сериозно изучава расите, трябва да получи посланието на Бха̄гаватам по веригата на ученическата последователност, започната от Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. Шукадева Госва̄мӣ описва Бха̄гаватам от самото му начало, а не своеволно, с което би удовлетворил материалистите и светските личности с бедни познания в областта на духовната наука. Той е представил Шрӣмад Бха̄гаватам толкова грижливо, че искрените и сериозните читатели могат да се насладят на зрелия плод на ведическото знание, като пият нектарния му сок, докоснат от устата на Шукадева Госва̄мӣ или на истински негов представител.