В нас действат две сили. Едната ни подтиква да се стремим към духовен напредък, а другата сила, илюзорната енергия ма̄я̄, ни шепне: „Защо са ти всичките тези усилия? Радвай се на живота и не му мисли много.“ Именно склонността да забравяме отличава човека от Бога. Арджуна е близък приятел и спътник на Кр̣ш̣н̣а и когато Кр̣ш̣н̣а се явява на някоя планета, Арджуна също се ражда там и го съпровожда. Арджуна бил с него и когато Кр̣ш̣н̣а изрекъл Бхагавад-гӣта̄ пред слънчевия бог. Но понеже е обикновено живо същество, той не си спомня. Забравата е в природата на живото същество. Ние не можем да си спомним дори какво сме правили вчера по същото време или преди седмица. Ако не помним дори такива обикновени неща, как може да си спомним какво е ставало в миналите ни животи? Възниква въпросът, защо Кр̣ш̣н̣а помни, а ние забравяме. Отговорът е: „Защото Кр̣ш̣н̣а никога не сменя тялото си.“

„Въпреки че съм нероден и трансценденталното ми тяло е нетленно; въпреки че съм Бог на всички живи същества, чрез моята вътрешна енергия Аз се появявам във всяка епоха в изначалната си трансцендентална форма“ (Бхагавад-гита 4.6).

Думата а̄тма-ма̄яя̄ означава, че Кр̣ш̣н̣а идва такъв, какъвто е. Той не сменя тялото си, но ние, обусловените души, меним телата си и затова забравяме. Кр̣ш̣н̣а знае не само своето минало, настояще и бъдеще, но и миналото, настоящето и бъдещето на всекиго.

„О, Арджуна, като Бог, Аз зная всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Аз познавам всички живи същества, но мен никой не ме познава“ (Бхагавад-гита 7.26).

В Шрӣмад Бха̄гаватам също се казва, че Върховният Бог е този, който знае всичко. Подобно нещо не е по силите дори на най-великите живи същества – Брахма̄ и Шива. Само Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а, знае всичко. Някой може да попита защо Богът идва като инкарнация, ако не сменя тялото си. Философите дават най-различни отговори на този въпрос. Някои твърдят, че когато идва в материалния свят, Кр̣ш̣н̣а приема материално тяло. Но това не е вярно. Ако се въплъщаваше в материално тяло като нашето, Той нямаше да помни миналото, защото причина за забравата е материалното тяло. Истината е, че Той не сменя тялото си. Бог е всемогъщ и цитираната по-горе строфа описва всемогъществото му. Кр̣ш̣н̣а никога не се ражда, Той съществува вечно. Живото същество също не се ражда и е вечно. Ражда се само тялото, с което то се отъждествява.

В самото начало на Бхагавад-гӣта̄, във втора глава, Кр̣ш̣н̣а обяснява, че причина за това, което наричаме раждане и смърт, е материалното тяло, затова щом се пречистим от материалните замърсявания и възвърнем духовното си тяло, в качествено отношение ще станем като Кр̣ш̣н̣а. Това е същността на Кр̣ш̣н̣а съзнание: да възродим изначалното си духовно тяло, сач-чид-а̄нанда виграха. То е вечно (сат), проникнато от знание (чит) и блаженство (а̄нанда). Материалното тяло не е нито сат, нито чит, нито а̄нанда. То е тленно, макар че личността, която се намира в него, е нетленна. То е проникнато от невежество и е временно, затова ни причинява страдание. Заради материалното тяло ние се измъчваме от горещина и студ, но когато възвърнем духовното си тяло, ще сме недосегаеми за двойственостите. Има йоги, които дори в материалните си тела не чувстват влиянието на противоположности като студа и жегата. Когато напредваме духовно, материалното ни тяло започва да развива качествата на духовно тяло. Ако сложим парче желязо в огъня, то се нагорещява, нажежава се до червено и когато се разтопи, вече не е желязо, а огън и всичко, което се докосне до него, се запалва. С напредъка ни в Кр̣ш̣н̣а съзнание материалното ни тяло постепенно се одухотворява и накрая спира да бъде подвластно на материалните замърсявания.

Раждането на Кр̣ш̣н̣а, неговото появяване и напускането му са като изгрева и залеза на слънцето. Сутрин ни се струва, че слънцето се появява от изток, но това не е вярно. То нито изгрява, нито залязва. Изгревът и залезът се дължат на въртенето на Земята. По подобен начин във ведическите писания е посочено времето, когато Кр̣ш̣н̣а се явява в този свят и го напуска. Появата на Кр̣ш̣н̣а е като изгрева на слънцето. Слънцето постоянно изгрява и залязва някъде: в една част на света сега хората наблюдават изгрев, в друга част виждат залез. Не е вярно, че Кр̣ш̣н̣а се ражда в определен момент и в определен момент си отива. Той винаги се намира някъде, но на нас ни изглежда, че идва и си отива. Кр̣ш̣н̣а се явява и изчезва в много вселени едновременно. Ние познаваме само нашата вселена, но от ведическите писания научаваме, че тя е само част от безкрайното творение на Върховния Бог.

Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, нероден и неизменим, и въпреки това Той се появява в изначалната си трансцендентална природа. Думата пракр̣ти значи „природа“. В седма глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва, че има различни видове природа, от които основни са три: външна, вътрешна и междинна природа. Външната природа се проявява под формата на материалния свят и в седма глава е наречена апара̄, низша. Когато Кр̣ш̣н̣а идва в този свят, Той се намира във висшата природа (пракр̣тим̇ сва̄м) и не попада под влиянието на низшата, материалната природа. Понякога държавният глава посещава затвора, за да види как живеят затворниците. Ако затворниците си мислят, че щом е дошъл в затвора, значи е затворник като тях, грешат. Както вече споменахме, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че глупаците му се присмиват, когато се явява в човешки образ (Бхагавад-гита 9.11).

Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и е свободен да се появи по всяко време, когато пожелае. Ние не можем да му попречим или забраним да направи това. Той е напълно независим, затова може да се появява и изчезва, когато пожелае. Когато държавният глава посещава затвора, той не е принуден да отиде там против волята си. Кр̣ш̣н̣а идва в материалния свят с определена цел – да спаси падналите обусловени души. Въпреки че ние не обичаме Кр̣ш̣н̣а, Той ни обича. Той нарича всички нас свои деца.

„О, сине на Кунтӣ, всички форми на живот се появяват чрез раждане в тази материална природа и Аз съм бащата, даващ семето“ (Бхагавад-гита 14.4).

Всеки баща обича сина си. Синът може да забрави баща си, но бащата никога не забравя своя син. Кр̣ш̣н̣а идва в материалната вселена от любов към нас, за да ни спаси от мъките на раждането и смъртта. Той казва: „Деца мои, защо гниете в този нещастен свят? Върнете се при мен, Аз ще ви защитя от всички беди.“ Ние сме деца на Върховния и имаме законното право да се наслаждаваме на живота, без да изпитваме съмнения и страдания.

Не бива да мислим, че Кр̣ш̣н̣а се ражда в този свят като нас, принуден от законите на природата. Санскритската дума авата̄ра буквално означава „който слиза“. Авата̄ра се нарича този, който по собствена воля слиза от духовната вселена в материалната. Понякога Шрӣ Кр̣ш̣н̣а идва сам, друг път изпраща свой представител. Всички главни религии по света – християнството, индуизмът, будизмът, ислямът – се основават на авторитета на личност, дошла от Божието царство. Християните приемат Иисус Христос за Син Божи, слязъл от Божието царство заради спасението на обусловените души. Като последователи на Бхагавад-гӣта̄, ние също признаваме това. Така нашите възгледи практически съвпадат. Различията са незначителни и се дължат главно на културни, климатични и етнически особености. Основната идея обаче е една и съща: Бог или негов представител идват да спасят обусловените души.

„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“ (Бхагавад-гита 4.7).

Бог е много състрадателен. Той иска мъките ни да спрат, но ние се опитваме да се приспособим към тях. Ние сме неразделни частици от Върховния и не сме създадени за страдания, но сами сме приели да страдаме. Страданията се причиняват от тялото и ума, от други живи същества и от природни бедствия. Ние изпитваме или и трите вида страдания заедно, или някои от тях. Борбата ни за съществуване е непрекъснат опит да намерим разрешение на тези проблеми, но това не е възможно, защото сме нищожно малки. Само когато приемем убежище при Върховния Бог, можем да се спасим от страданията.

Ние ще станем щастливи, когато възстановим естественото си изначално положение и целта на Бхагавад-гӣта̄ е да ни помогне в това. Бог и неговите представители също идват да ни помогнат. Както казахме, те се спускат в материалния свят от света на по-висшата природа и не са подчинени на законите на раждането, старостта, болестите и смъртта. Ето как Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна причината за появата си в този свят:

„Аз идвам лично във всяка епоха, за да спася праведните, да унищожа злодеите и да възстановя религиозните принципи“ (Бхагавад-гита 4.8).

Кр̣ш̣н̣а казва, че идва, когато настъпи упадък на дхармата. Санскритската дума дхарма обикновено се превежда като „вяра“, но днес под вяра хората разбират вероизповедание: християнство, ислям, индуизъм, будизъм и т.н. Дхарма не е точно „вяра“. Вярата може да се мени, човек може от индус да стане будист, от будист да се обърне в християнин или да се присъедини към исляма. Хората са свободни да се отричат от една вяра и да приемат друга, но дхарма не може да бъде променена. Природата на човека е такава, че той винаги служи на някого, било то на себе си, на семейството си, на обществото, народа си или на цялото човечество. Склонността към служене не може да бъде отнета от живото същество и именно тя е неговата дхарма; то не може да живее, без да служи. Целият свят съществува, благодарение на това че служим и приемаме служене. Независимо дали изповядваме християнство, ислям или индуизъм, трябва да разберем, че сме живи същества, чието естествено положение е да служат на върховното живо същество. Когато осъзнаем това, ще постигнем освобождение.

Освобождението е избавяне от временните обозначения, които сме придобили в резултат на общуването си с материалната природа. Понеже имаме материално тяло, ние приемаме най-различни обозначения: наричаме се мъже или жени, родители, американци, християни, индуси и т.н. Ако искаме свобода, трябва да изоставим всички тези обозначения.

Човек никога не е господар, той винаги служи на някого. Сега ние служим под влияние на обозначения. Ние сме слуги на съпруга, семейство, работа, на сетивата си, на децата си, а ако нямаме деца, на котки и кучета. При всички обстоятелства имаме нужда да служим на някого. Ако нямаме съпруга или дете, вземаме си куче или друго животно, за да му служим. Такава е природата ни и ние сме принудени да ѝ се подчиняваме. Но когато се освободим от обозначенията и започнем да отдаваме трансцендентално любовно служене на Бога, ще постигнем съвършенство и тогава ще започнем да изпълняваме своята истинска дхарма.

Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва, че се появява, когато се наруши дхармата на живите същества, т.е. когато те престанат да служат на Върховния. С други думи, Бог идва, когато живите същества започнат твърде много да служат на сетивата си в стремежа си към сетивни удоволствия. Например, когато в Индия започнали безогледно да избиват животните, дошъл Буда, който установил принципа на ахим̇са̄, ненасилието срещу живите същества.

В цитирания по-горе стих Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва също, че идва, за да защити са̄дху (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м). Са̄дху, святите личности, са пример за търпимост и състрадание към всички живи същества. Въпреки трудностите и опасностите, на които са изложени, те се стараят да дадат истинско знание на всички хора. Един са̄дху не е приятел само на конкретна общност, страна или народ, той е приятел на всички: на хора, животни и дори на низшите форми на съществуване. С други думи, са̄дху не може да е враг никому, затова той е винаги умиротворен и спокоен. Такива хора, посветили всичко на Бога, са много, много скъпи на Кр̣ш̣н̣а. Са̄дху не обръща внимание, ако някой го оскърби, но Кр̣ш̣н̣а не търпи подобни обиди към са̄дху. В девета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Кр̣ш̣н̣а се отнася еднакво към всички, но е особено благосклонен към своите предани:

„Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел“ (Бхагавад-гита 9.29).

Кр̣ш̣н̣а е безпристрастен, но оказва особено покровителство на оня, които постоянно е зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а обещава, че неговият предан никога няма да пропадне: каунтея притаджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти (Бхагавад-гита 9.31).

Кр̣ш̣н̣а идва не само за да защити и спаси преданите си, но и да унищожи злодеите (вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м). Той искал да направи петимата Па̄н̣д̣ави (Арджуна и неговите братя) владетели на света, защото те били най-благочестиви кш̣атрии и предани, и в същото време искал да унищожи Дурьодхана и неговите безбожни последователи. Както казахме, третата причина за появата на Кр̣ш̣н̣а е възстановяването на истинската религия (дхарма-сам̇стха̄пана̄ртха̄я). И така, Кр̣ш̣н̣а идва в материалния свят, за да изпълни три мисии: да защити преданите, да унищожи демоничните и да възстанови истинската религия на живите същества. Той идва не само веднъж, а много, много пъти (самбхава̄ми юге юге), защото такъв е материалният свят – в него и най-съвършената уредба с течение на времето се изражда и стига до упадък.

Този свят е устроен така, че дори ако съградим нещо хубаво, постепенно то се разваля. След Първата световна война беше сключен мирен договор и хората заживяха спокойно, но не след дълго избухна Втората световна война, а сега подготвят и Трета. Такава е функцията на времето (ка̄ла) в материалния свят. Построяваме си хубава къща, но след петдесет години тя остарява, а след още сто напълно рухва. Докато тялото е младо, за него се грижат, отрупват го с нежности и целувки, но когато остарее, никой не му обръща внимание. Такава е природата на материалния свят – и най-добрите неща с течение на времето рухват, затова се налага периодически да бъдат възстановявани. Ето защо Върховният Бог или негов представител идват всяка епоха да насочат цивилизацията към верния път. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а отново и отново слиза в материалния свят, за да възроди многото различни религии.